Според народните представи днес е денят на нивите, пасбищата и горите. Жените омесват питки и прекаждат обреден хляб - погача и чакат гости. Най-важен е обичаят лазаруване, в него участват само момичета - от осем до осемнадесет години.
На този ден те обикалят къщите и във всеки дом изпълняват песни за всеки член на семейството, пожелавайки плодородие. Стопаните им раздават от погачата с мед и плодове за берекет. Даряват ги с яйца или пари.
Лазарките обикалят и засетите ниви, където също изпълняват песен-пожелание.
Някъде на площада лазарките изиграват ритуално хоро, наречено буенец. Другаде се събират за обичая надпяване на пръстените. Предварително всяка мома е оставила в общо менче свой знак - гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето престоява през нощта пъд цъфнал трендафил. Предварително избрана мома вади по един от занците и определя коя мома за какъв момък ще се омъжи. Вечерта се месят куклите /приличащи на човек хлебчета/ за следващия ден.
В календара на християнската църква Лазаровден е свързан с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Ерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година.
