Служител на МВР-Монтана бе отличен на Осмия национален поетичен конкурс “Любовта, без която не можем”.
Бардът Вълко Мишев получи и Купата на Двореца на културата и спорта Варна.
“Любовта, без която не можем”- непубликуваната до момента творба на монтанския бард Вълко Мишев, е сред 15-те отличени стихотворения на Осмия национален поетичен конкурс, проведен преди ден под същото мото в гр.Варна.
В тазгодишното му издание са участвали 2 138 творци от цялата страна. Шеф на журито, чийто членове са представители на Съюза на българските писатели, е Никола Инджов. Своя вот са дали още Станислав Пенев - директор на издателство "Славена", Наско Якимов и доц. Радослав Радев.
Церемонията по награждаването е проведена във Фестивалния и конгресен център на морската столица. Нейни специални гости са били популярният композитор и създател на рок групата “Диана експрес” Митко Щерев и певецът Илия Ангелов.
Освен високата оценка, дадена от професионалното жури на анонимния конкурс, Вълко Мишев получи още една награда - Купата на Двореца на културата и спорта-Варна.
В края на август поетът с китара бе отличен и с Диплом за изключителен личен принос и популяризиране творчеството на българските и чуждестранните бардове на територията на България и в чужбина. Грамотата е връчена от директора на Националния Бардфест – Ловеч.
Вълко Мишев твори в областта на музиката и поезията в продължение на 25 години. До момента е печелил 7 престижни награди от Бардфестове на Поетите с китари. Носител е още на почетния медал на Съюза на независимите български писатели от 2002г. и наградата от Руския културен информационен център.
“Любовта без която не можем ”
Във живота забързан и сложен
неусетно как стана не знам,
любовта без която не можем
вече мина на другия план
По сърцето ми грях уталожен
загасил е горещия плам,
любовта без която не можем
тлее бавно забравена там
В моя свят натежал и тревожен
на отминали чувства и блян,
любовта без която не можем
бе намерила място едвам
Номер н-ти на брой каталожен
с презентация лична от свян,
любовта без която не можем
тихо моли се шанс да й дам
Труден разговор – дълго отложен
уж започнах, а гледам я ням,
любовта без която не можем
опрощаващо милва ме с длан
И се чувствам ужасно безбожен,
че предал съм от нея и грам,
любовта без която не можем
коленичил пред нейния храм.
