Завършиха снимките на филма „Грешникът светец" на младия режисьор и оператор Искрен Красимиров. Това е нестандартен опит за съвременен прочит на знаменитото „Житие и страдания грешнаго Софрония". В този низ от митарства, странствания, премеждия и чудодейни избавления на поп Стойко Владиславов, игумен Серафим и Софроний еп. Врачански филмовата камера открива нещо неочаквано. Зад скромния образ на страдалец и мъченик се извисява един необикновен герой на междата между българското средновековие и Възраждането. Той винаги оцелява, въпреки че постоянно е на прицел на поробителите: мерят го със стрели, копия, едва не го набиват на кол, косата му окапва от стрес в зандана, бесят го, стрелят го с пищови и пушки.
Но Бог го съхранява, за да изпълни своята родолюбива мисия. Не ви ли напомня това за съвременния екшън герой, който винаги си търси белята в невероятни ситуации, но успява да победи врагове, обстоятелства и дори съдбата? Такъв е и нашият Св. Софроний, който незаслужено е полузабравен и почти непознат на съвременните поколения. Както казва деканът на Историческия факултет в Софийския университет проф. Пламен Митев, Софроний незаслужено е поставен във втората редичка на народните будители. И е категоризиран като последовател на Паисий .
Макар че истината е друга - поп Стойко прави два преписа на Паисиевата история и във втория вкарва простонародната реч, за да може да разпространява родолюбието сред хората. Той променя тотално родолюбието от съзерцателно при Паисий в действено и мобилно, обикаля поробената земя и буди националното самосъзнание. Софроний е първият български епископ, който проговаря на роден език в църквата във Враца и фактически дава началото на църковната борба. Той пише „Веднош да буде начало" и става родоначалник на триединното действие, като събира заедно вяра, знание и свобода.
Проповядва и пише поучения, възвания и позиви към българите да помагат на руската армия през войната 1806-1812 г.. Преди да стане светец той става пророк: по неговите препоръки към руския генерален щаб за насоките на настъпление в българските земи, 790 години по-късно ген. Николай Обручев съставя плана за Руско-турската освободителна война. Софроний организира първата българска дипломатическа мисия на Замбин-Некович до Русия и като водач на поробения народ връща българската кауза на вниманието на света. По този начин той става национален герой от величината на Ботев и Левски.
Филмът „Грешникът светец" е художествено-документален и представя атрактивна версия от игрални възстановки на най-ярките моменти от „Житието", като епизодът „Как се беси поп". Филмът дръзко смесва герои от различни епохи и изненадва зрителя с различни гледни точки и коментари както от титулувани професори и доценти в България и Румъния, така и от местни музейни уредници в Котел, Враца, Видин. Снимачният екип е минал и през Арбанаси, Велико Търново, Черепишкия манастир, Букурещ, София, за да открие, че мъдрият дядо Софроний е сбъркал само веднъж, като приживе се е нарекъл грешник, но историята го е опровергала с ореола на светец.
Ролите на поп Стойко и Софроний Врачански изпълнява учителят Филип Филипов от Враца, водещ е Костадин Султов.
