През последните 22 години Емил Денев е най- стабилно представящият се великотърновски автомобилен пилот. Въпреки ангажиментите си в правораздавателната дейност, през този период е преминал от полицай, през следовател до ръководител на Окръжна прокуратура, какъвто е и в момента, той винаги е намирал време да се състезава, при това успешно. В личната си сметка вече е записал над 12 шампионски титли, носител е и на Адриатическата купа. Емил Денев дебютира на 24 февруари 1979 г. в рали "Ивайло". През студентските си години пропуска няколко сезона, но от 1989 г. на сам неизменно участва в ралита. През този сезон стартира с победа в Сърбия, но след това автомобилът му Рено Клио получи повреда на рали "България" и отпадна, след което изрази сериозно недоволство от ръководството на Федерацията, което според него не мисли за пилотите.
- Г- н Денев, бяхте изключително недоволен от организаторите на рали "България" и ръководството на Федерацията, заради включването на разбитата отсечка в района на Сестримо?
- Още при първото включване на тази отсечка в ралито през 2009 г. бях против, тъй като настилката е изключително разбита и е опасна за участниците. Тогава мнението ми не бе взето предвид и загина италианският навигатор Флавио Гугелмини. Тогава там колата ми пак получи повреда. Сега нещата се повториха. Пострада не само моя автомобил, а и тези на много колеги, но организаторите отново не обърнаха внимание на протестите.
- Толкова ли е важна тази отсечка?
- Нямам представа защо я включват при положение, че има доста по- атрактивни. Например стария вариант през Юндола не удължава маршрута, а е и по- удобен за публиката, но не дават обяснения.
- Не трябва ли в автомобилния спорт да бъдат най- важни животът и здравето на състезатели и публика и естествено състоянието на автомобилите?
- Явно не това е основната цел на Българската федерация и това проличава от отношението през последните години. В условия на криза в другите държави се правят промени, които да подпомогнат пилотите да продължат участието си, намаляват се дължини на трасета, съкращават се дни от състезания, докато в България си караме по същата схема. Двудневни състезания, дълги трасета, безмислени натоварвания. За мен е безумно решението, когато едва 15 автомобила стартират в рали- шампионата, докато в предишни години са били два пъти повече, да се увеличи броя на колите, за да се формира класиране в отделните класове. Това го казах и на председателя на Федерацията.
- Нали бе създадена Асоциация на пилотите. Не трябва ли тя да защитава вашите интереси?
- Трудно ми е да анализирам причините, за това че не се получават нещата, но промени трябва да има за доброто на автомобилния спорт. Не мога да кажа дали смяна в ръководството в този момент ще е напълно удачна, но трябва да се привлекат рекламодатели и да се инвестира в млади и талантливи пилоти, което не се прави. Медийната политика също е на много ниско ниво. Във всеки вестник страниците са посветени само на футбол, а ако намери място някое малко каренце за нашия спорт ще е направи чудо.
- Трябва ли пилотите да вземат в свои ръце нещата според вас?
- Ще се опитаме да го направим на предстоящото отчетно- изборно събрание в края на годината, макар че можехме да предизвикаме извънредно. Няма обаче единност между пилотите. Имаше желания да бойкотираме рали "България". Пет- шест екипажа бяхме готови да го направим, но се размиха нещата, заради вложените средства за подготовка, което разбираемо. Назряват нещата ще дойде и този момент.
- Ще искате ли оставката на председателя на Федерацията- Георги Янакиев?
- Познавам го лично и смятам, че е много качествен човек, който е направил много за автомобилния спорт и това не бива да се отрича. Въпросът е обаче, че трябва да се направят промени в начина на провеждане на шампионатите, защото възникват проблеми. За това казвам, че въпросът не е да се подмени само ръководството, а начина на управление. Трябват промени, особено в пистовия шампионат, където станахме свидетели на множество неприятни ситуации, включително сблъсъци между колеги.
- С Иван Ганчев регистрирахте нов автомобилен клуб във В. Търново. Защо?
- Ако трябва да бъда съвсем откровен може би желанието ми да карам за така наречен мой клуб. Той е наш клуб. До сега през повечето време съм се състезавал в клубове извън В. Търново и въпреки, че съм прославял града това някак си не намери отзвук в спортната общественост. Повлия ми може би отношението в последния ми клуб "Етър Рейсинг Тим", което бе някак си неглижирано или поне аз така съм го почувствал. За това решихме с Иван Ганчев да създадем клуб, който да остави трайна следа в автомобилния спорт в града.
- За следващия сезон ще привличате ли нови състезатели при вас?
- Не сме мислили. Ако има желаещи да работят с нас са добре дошли.
- През този сезон какви цели си поставяте? Вероятно шампионски титли?
- Това е нормалната цел на всеки клуб. През миналия сезон тандемът Иван Ганчев- Емил Денев направи "Етър Рейсинг Тим" отборен шампион на рали в България. Надяваме се през този да успеем да завършваме съвместно и да печелим точки, за да станем отново шампиони.
- През всичките тази години какво сте загубили, печелейки титли и купи?
- Все още не съм анализирал, но смятам, че спортът като цяло дава, а не взема. Дава увереност, спокойствие, доброта, самочувствие, все благородни неща. Ако е взел, е взел от семейството ми, което е било лишено от моето присъствие и не е получило много неща, които е трябвало да има. Въпреки това то винаги ме е дарявало с невероятна подкрепа. Винаги съм срещал подкрепа от приятелите, помагали ми да участвам, въпреки кризата, абсолютно безкористно, без да го афишират, от механиците. Наистина търпял съм и лишения. Случвало се е да спя в автомобила, за да спестим някои лев за състезания, особено в по- предните години.
- Със сигурност ви струва и много лични средства?
- Разбира се. Невъзможно е да се състезаваш без да купуваш части, гуми и консумативи, но това е било и е за сметка на барове, дискотеки. Рядко ме е виждал някои в такива заведения. Аз така съм си избрал. Да спортувам, да правя това което мога и от което изпитвам удоволствие.
- Спазвате ли сериозен режим?
- Не бих казал, че спазвам чак толкова строг режим. При нас натоварването е по скоро психическо отколкото физическо, но разбира се поддържам форма. Бягам, играя футбол.
- Винаги сте били на работа в правоохранителната система. Имало ли е конфликтни точки?
- Не. Започнах да карам преди да вляза в системата на МВР. Винаги съм срещал разбиране от моите ръководители, за което им благодаря. Подполковник Върбанов например казваше: "ако не мога да ти помогна, поне няма да ти преча". Срещам подкрепа и сега от моите колеги, които се радват с мен на успехите ми и съжаляват за неуспехите.
- Имало ли е хора, които са се опитвали да ви влияят и как се казва- не?
- Избягвал съм контакти с такива хора. Тези които не гледат на спорта, като спорт си личат. В моето обкръжение няма такива хора.
- Прави ли ви впечатление, че през последните години са малцина пилотите, които толкова дълго остават в автомобилния спорт като вас? Появяват се, карат известно време, някои постигат успехи и се отказват. Вероятно причините не са само финансови?
- Разбира се не са само финансови. Самият живот при тях е протекъл така. В Търново преди мен са известни пилотите Наско Чайката, Светльо Радков бог да го прости, Данчо Кузнецов- Канцоне. Това са имена, които никога няма да бъдат забравени, те са легенди в автомобилния спорт. Опитал съм се да взема от тях добрите неща. Създал съм си мой маниер на пилотиране, но съм го сравнявал с техния. Аз винаги съм имал приоритет, предпочитал съм да карам в един шампионат, според средствата, с които разполагам и така съм останал по- дълго.
- Сигурно е имало моменти, в които сте си казвали край, спирам?
- Много са били. През последните години натежаха умората, финансовите проблеми, а и проблемите с организацията на шампионата, но като че ли не е дошъл моментът да закача ръкавиците на гвоздея.
- Плашили ли сте се?
- Който каже, че не го е страх няма да е откровен. Не е точно страх, но човек винаги трябва да има едно наум, че има граница, която не трябва да се прекрачва.
- До кога ще карате?
- Докато бог определи...
