Домашно приготвени мекици, подсладени с маджун опитаха гостите на ІV Регионален празник на захарната метла, чийто домакин бе Стрелец.
Организатори на празника са Кметството в селото, настоятелството на НЧ „Заря-1900“ и Клуба на пенсионера „Нов век”. Идеята на организаторите е да се издирят, съхранят и популяризират фолклорните традиции и обичаи в Горнооряховски регион и да се възроди традицията за производството на маджун в селото.
Празникът бе открит от кмета на Стрелец Райна Цвяткова, която приветства гостите с добре дошли и ги покани да опитат от сладкия маджун. Гост на празника на захарната метла бе и кметът на Общината инж. Добромир Добрев. „Традицията да се приготви сладък маджун събира жителите на село Стрелец и ги прави задружни и силни. Пресъздавайки ритуала на този празник, днес, всички ние се докосваме до аромата и уюта на отминалите дни. Бъдете пазители на българските традиции”, пожела на домакините инж. Добрев.
За четвърти път Стрелец ще бъде домакин на Празника на захарната метла
Гостите на празника имаха възможността да разберат как се приготвя маджун и да опитат от него. „Много бавно става, но затова е толкова вкусно”, сподели Иванка Джамбазова, която от рано сутринта бъркаше тава с над 20 литра сок от захарна метла. „От цялата тази тава ще станат само 3-4 кг маджун, а приготвянето му ще отнеме поне 4-5 часа”, каза баба Иванка.
Докато се вареше маджуна, на сцената вървеше фолклорна програма, в която взеха участие състави и индивидуални изпълнители, представящи народното и песенното творчество в цялото му многообразие. Със свои изпълнения се представиха фолклорни изпълнители от общините Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Павликени, Главиница.
Отглеждането на захарна метла в Стрелец датира още от основаването на селото през ХVІІІ в. Климатът, наподобяващ този на Арбанашкото плато, е изключително благоприятен за виреенето на растението. Някога хората са се събирали в специални помещения, за да извлекат соковете на захарната метла и да ги превърнат в маджун, който в други части на страната се нарича петмез. По време на турското робство, преди появата на захарната метла, маджунът се е правел от дини и пъпеши.
С разпространението на метлата обаче, тя става абсолютно предпочитана заради високата захарност. Процесът по направата на маджун е бавен и отнема няколко месеца. Започва още със засяването на семената през пролетта и приключва през есента. Метлата трябва да се окопава редовно, а пир нужда и да се разрежда. Отглеждането й наподобява това на царевицата, с тази разлика, че захарната метла е по-устойчива на суша.
