Изработка на дървени налъми и кукли. В тези занимания е преминавал част от деня на лежалите в Търновския затвор по времето на Царство България. Днес сградата е превърната в музей и привлича посетители от близо и далеч. „През тези години затворниците са учили език „Есперанто”. Има много запазена литература в архива на Регионалния исторически музей”, разказа Емил Врежаков, уредник в отдел „Нова история”. Музеят пресъздава типичните за онова време килии, където може да се види автентичен шах и дама, с които затворниците са разнообразявали иначе сивото си ежедневие.
Престъпилите закона комуникирали с близките си по много интересен начин. „Роднините предавали кошници с храна. В тях имало орехчета. По- едрите от тях предварително са били разрязвани с нож, за да могат двете черупки да останат цели. Вътре се слагало листче с послание, а после със смола или туткал половините са залепявани. Така затворниците са получавали любовни бележки от жените си, вести от близките си, а политическите затворници по- конспиративни послания”, обясни музейният уредник.
Всъщност затворът е функционирал до средата на 50-те години на XX в. и е изпълнявал функциите си както през турското робство, така и през времето на Царство България и в началото на социалистическия период. Като османски зандан се е намирал точно зад сградата на конака, а в близост до него са били казармите. По този начин осъдените са охранявани добре от войниците и е било трудно да се избяга. „Единственото бягство е осъществено от Филип Тотю, който е лежал два пъти в затвора. При второто му залавяне е бил осъден на смърт, не е имал друг избор освен да търси спасение. Прокопал ров под зида и една вечер, когато имало буря и условията били подходящи, успял да избяга с няколко други затворници”, припомни Емил Врежаков.
През тъмните години на Османското иго в зандана са лежали много свещеници и революционери, сред които и Левски. Пресъздаващите този период килии са разплакали не един турист. „Посетители от САЩ, Мексико и Скандинавските държави споделят, че след като са видели експозицията трябва да отидат на църква, за да се пречистят”, посочи историкът. Най- силно въздейства на посетителите потресаващата зала за мъчения, където са били изтръгвани самопризнания.
Друга зала, която предизвиква емоции, е карцерът. „Там има няколко единични килийки, за които чужденците смятат, че са били тоалетни. Често при бунтове в тях са натъпквани до 8 души, като четирима са стояли клекнали, а другите двама - изправени над главите им. Отпред е имало окови на стените, където е бил измъчван някой от заловените. Неговите стенания въздействали психически на останалите затворници”, каза Емил Врежаков.
Престоят в музея, който в миналото е бил функциониращ затвор, е особено емоционален за хората, чиито предци са лежали там. Още в началото има списък с имена и снимки на затворниците революционери. Често идват хора, които търсят имената на прадядовците си в него.
