За втора поредна година Велико Търново е домакин на национална среща, касаеща един от двата най-важни инфраструктурни проекта за цяла Северна България – съединяването на магистрала „Хемус“. Реализацията му трябва да върви паралелно със строителството на магистралата Русе – Велико Търново – Габрово – Свиленград.
Като домакин на срещата, кметът на Велико Търново и председател на Националното сдружение на общините в Република България Даниел Панов благодари на организаторите за инициативата, на председателя на най-голямата парламентарна група и народен представител от Великотърновски регион – Цветан Цветанов, за подкрепата, на регионалния министър Николай Нанков и представители на Пътната агенция – за гостуването.
"През миналата година ние, представителите на местната власт, чухме окуражаващи новини за съединяването на магистрала „Хемус“. За първи път вместо да говорим „дали аутобанът ще бъде построен“, обсъждахме въпроса „кога ще бъде готова магистралата“. Поставени бяха конкретни приоритети – 75 километра в мандата на настоящето правителство и около 2024/2025 година – завършване на цялата магистрала. Радвам се, че с избирането на изпълнители за строителството на близо 10 километра откъм София и още 17 километра откъм Варна, началото на този процес е поставено. От името на местната власт в цяла Северна България благодаря на правителството и на регионалното министерство, че изпълнява поетите ангажименти. Примерът с продължаващия икономически подем в Южна България е показателен, Подобен разцвет заслужаваме и всички ние в Северна България – Велико Търново, Горна Оряховица, Плевен, Ловеч, Севлиево, Търговище, Шумен, Разград, а също и градовете по трасето на другата магистрала от Русе – Русе, Бяла, Габрово и др.", каза Панов.
Даниел Панов бе категоричен, че Велико Търново вече е обект на засилен инвестиционен интерес и стъпките към съединяването на магистрала „Хемус“ имат своята голяма роля. "380 са издадените строителни разрешения на територията на общината през 2017 година спрямо 265 през 2016 година – ръстът е осезаем. 150 милиона евро е инвестицията в мебелен клъстър в южната промишлена зона. предприятия, изложбени комплекси, различни по характер и обем индустриални зони и клъстъри, избират старата столица. Магистралата ще премине в непосредствена близост както до града, така също до международното летище в Горна Оряховица и втория най-голям железопътен възел в страната, намиращ се също там. В този смисъл много важен е и въпросът за скоростен път, свързващ общините Горна Оряховица и Лясковец с магистрала "Хемус". Надявам се да говорим и за Северен пътен възел в източната част на Трапезица, където също има проблеми с автомобилния трафик между Велико Търново и Горна Оряховица. Така предпоставките за икономически подем на целия Великотърновски регион стават както големи, така и реални", поясни инж. Панов.
Регионалният министър Николай Нанков взе думата и обяви, че до края на мандата на правителството през 2021 г. магистрала „Хемус“ трябва да стигне до пътния възел с магистралата Русе-Велико Търново.
„Преди година казах, че до края на мандата ще сме направили 75 км от магистрала „Хемус“. Сега мога да кажа, че ще са 160 км“, заяви министърът на регионалното развитие. При пълното й построяване „Хемус“ ще е с дължина около 420 км, от които 170 км вече са построени. "Вече се строят тези 9,3 км от Ябланица до пътния възел „Боаза“, което е разклона за Тетевен. Приключва проектирането на тези 52 км от Боаза до разклона за Плевен и Ловеч. Тук проектирахме наново и пътят се удължи от 50 на 52 км, но спестихме три тунела и 17 мостови съоръжения, което би трябвало да поевтини пътя с още 200-300 млн. лв.“, заяви Нанков и допълни, че август би трябвало да е пуснат търга за тези 52 километра. Така през 2020 г. би трябвало целия участък от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч да е готов. През лятото започва и процедурите по 85-километровия участък От Ловеч до пресичането на „Хемус“ с бъдещата магистрала Русе-Велико Търново. "Като цяло вместо през 2025 г. „Хемус“ трябва да е изцяло готова до 2024 г.", обясни Нанков.
Николай Нанков уточни, че остават около 90 км в най-изостаналата фаза от Русе-Велико Търново до Буховци. Там срокът е началото на 2024 г., а 16,2 км от Буховци до Белокопитово приключва проектирането.
„Автомагистралите са неминуем фактор за повишаване благосъстоянието. Видяхме какво донесоха „Тракия“ и „Марица“ на Южна България. По „Тракия“ се изграждат огромни индустриални зони в Пловдив, Бургас и Стара Загора. „Хемус ще има същия ефект. Разликата е, че тя ще бъде изградена основно с национален ресурс. От месец започнахме разговори за пренасочване на средства от Струма към Хемус, но разчитаме на собствени сили. С въвеждането на тол-системата, където вече е сключен договор ще имаме и ресурс, който ще направи пътното строителство финансово независимо“, каза още регионалният министър.
Ако ВАС не отхвърли екооценката на магистралата Русе-Велико Търново по нея също може скоростно да започне строителство. Тя ще е дълга 133 км и ще е от новия Дунав мост при Русе до Дебелец, южно от Търново. Малко над 1,4 млрд. лв. ще е цената й по индикативни цени, а реалистичния график е да е готова в края на 2021 г.
По време на дискусията възникна и идеята скоростният път Русе-Велико Търново да се казва магистрала "Янтра" и заедно с връзката с "Хемус" да стане европейски коридор, който ще свързва две европейски столици - София и Букурещ. Когато двете магистрали бъдат включени в европейски коридор може да се търси финансиране и по еврофондове и програмите за трансгранично сътрудничество.
"Янтра" може да кръстим магистралата, когато узреем и да я продължим към Габрово и с бъдещ тунел под Шипка", каза министър Нанков. Относно финансирането на големите инфраструктурни проекти, той отбеляза, че тол-системата ще даде независимост и държавният ресурс за двете магистрали ще е гарантиран на 100 %.
Като домакин на срещата, кметът на Велико Търново и председател на Националното сдружение на общините в Република България Даниел Панов благодари на организаторите за инициативата, на председателя на най-голямата парламентарна група и народен представител от Великотърновски регион – Цветан Цветанов, за подкрепата, на регионалния министър Николай Нанков и представители на Пътната агенция – за гостуването.
netinfo
Даниел Панов бе категоричен, че Велико Търново вече е обект на засилен инвестиционен интерес и стъпките към съединяването на магистрала „Хемус“ имат своята голяма роля. "380 са издадените строителни разрешения на територията на общината през 2017 година спрямо 265 през 2016 година – ръстът е осезаем. 150 милиона евро е инвестицията в мебелен клъстър в южната промишлена зона. предприятия, изложбени комплекси, различни по характер и обем индустриални зони и клъстъри, избират старата столица. Магистралата ще премине в непосредствена близост както до града, така също до международното летище в Горна Оряховица и втория най-голям железопътен възел в страната, намиращ се също там. В този смисъл много важен е и въпросът за скоростен път, свързващ общините Горна Оряховица и Лясковец с магистрала "Хемус". Надявам се да говорим и за Северен пътен възел в източната част на Трапезица, където също има проблеми с автомобилния трафик между Велико Търново и Горна Оряховица. Така предпоставките за икономически подем на целия Великотърновски регион стават както големи, така и реални", поясни инж. Панов.
Регионалният министър Николай Нанков взе думата и обяви, че до края на мандата на правителството през 2021 г. магистрала „Хемус“ трябва да стигне до пътния възел с магистралата Русе-Велико Търново.
„Преди година казах, че до края на мандата ще сме направили 75 км от магистрала „Хемус“. Сега мога да кажа, че ще са 160 км“, заяви министърът на регионалното развитие. При пълното й построяване „Хемус“ ще е с дължина около 420 км, от които 170 км вече са построени. "Вече се строят тези 9,3 км от Ябланица до пътния възел „Боаза“, което е разклона за Тетевен. Приключва проектирането на тези 52 км от Боаза до разклона за Плевен и Ловеч. Тук проектирахме наново и пътят се удължи от 50 на 52 км, но спестихме три тунела и 17 мостови съоръжения, което би трябвало да поевтини пътя с още 200-300 млн. лв.“, заяви Нанков и допълни, че август би трябвало да е пуснат търга за тези 52 километра. Така през 2020 г. би трябвало целия участък от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч да е готов. През лятото започва и процедурите по 85-километровия участък От Ловеч до пресичането на „Хемус“ с бъдещата магистрала Русе-Велико Търново. "Като цяло вместо през 2025 г. „Хемус“ трябва да е изцяло готова до 2024 г.", обясни Нанков.
Николай Нанков уточни, че остават около 90 км в най-изостаналата фаза от Русе-Велико Търново до Буховци. Там срокът е началото на 2024 г., а 16,2 км от Буховци до Белокопитово приключва проектирането.
„Автомагистралите са неминуем фактор за повишаване благосъстоянието. Видяхме какво донесоха „Тракия“ и „Марица“ на Южна България. По „Тракия“ се изграждат огромни индустриални зони в Пловдив, Бургас и Стара Загора. „Хемус ще има същия ефект. Разликата е, че тя ще бъде изградена основно с национален ресурс. От месец започнахме разговори за пренасочване на средства от Струма към Хемус, но разчитаме на собствени сили. С въвеждането на тол-системата, където вече е сключен договор ще имаме и ресурс, който ще направи пътното строителство финансово независимо“, каза още регионалният министър.
Ако ВАС не отхвърли екооценката на магистралата Русе-Велико Търново по нея също може скоростно да започне строителство. Тя ще е дълга 133 км и ще е от новия Дунав мост при Русе до Дебелец, южно от Търново. Малко над 1,4 млрд. лв. ще е цената й по индикативни цени, а реалистичния график е да е готова в края на 2021 г.
По време на дискусията възникна и идеята скоростният път Русе-Велико Търново да се казва магистрала "Янтра" и заедно с връзката с "Хемус" да стане европейски коридор, който ще свързва две европейски столици - София и Букурещ. Когато двете магистрали бъдат включени в европейски коридор може да се търси финансиране и по еврофондове и програмите за трансгранично сътрудничество.
"Янтра" може да кръстим магистралата, когато узреем и да я продължим към Габрово и с бъдещ тунел под Шипка", каза министър Нанков. Относно финансирането на големите инфраструктурни проекти, той отбеляза, че тол-системата ще даде независимост и държавният ресурс за двете магистрали ще е гарантиран на 100 %.