Един циганин и един турчин се скарали. Скарали се в България на място, което се казва БГ клуб, където има само българска музика и много ирония. Скарали се за пари, за каквото се карат най-често хората. Турчинът най-вероятно убил циганина и най-вероятно избягал в Турция. Циганинът бил погребан с уиски и телевизора си като фараон, а не като християнин от Силистра. Циганските роднини много се ядосали и циганският съд осъдил на смърт турчина. Дори залепили некролози на турчина, написани на български. Залепили ги на 1-ви април. За да си отмъстят за убийството и за иронията. Понеже в големия БГ клуб никой не знаел къде да търсят турчина - помолили Интерпол да го намери. Понеже турчинът бил политик и шеф на общинските съветници от ДПС, партията дълго мислила какво да прави. Накрая измислила, че това си е изцяло негов личен проблем и тя няма нищо общо.
В тази история има заподозрян убиец–турчин, циганска жертва, египетско погребение, циганско правосъдие, международно издирване, международен ден на хумора и само един некролог, написан на български. Тази история се случва Във Клуба, в БГ клуба. Но българите не участват в нея. Те чоплят семки отстрани, чешат си топките или просто говорят по радиото. Това са си работи на малцинствата, нищо че се случват в нашия клуб – така си мислят българите и леко завиждат на цигани и турци.
Завиждат на циганите за циганската им работа. Завиждат им за правосъдието и биха разменили цялата си българска система за половин мешере. Докато им завиждат, чудят се как циганите плащат глобите на мешерето, а не си плащат примерно тока. Завиждат им и за некролога. Какъвто българите никога не биха отпечатали. Стените на БГ клуба са тапетирани от некролози на покойници. Само в циганската махала обаче може да видите некролози на живите мъртви. Циганите не прощават толкова лесно и не правят толкова често панахиди. Те ви продават своите неизползвани свещи, когато отивате на гробищата или на църква да запалите за мъртвите. Българската панахида е умряла работа – тя е на отчаянието и невъзможното възмездие. В циганската панахида има някакъв живот. Има ги живите мъртви.
Докато наблюдават и разтриват топките си, българите завиждат и на турците. Завиждат, че можеш да се казваш Сунай и да пускаш само българска музика в собствения си клуб. Който на всичкото отгоре се казва „БГ клуб”. В БГ клуба на Сунай няма да откриете българи - те играят другаде кючек. В БГ клуба няма да откриете вече и Сунай. Той избяга с автобуса за Турция. Българите завиждат на Сунай, че има къде да избяга, когато нещата му тук се сговнят. Ако не турчинът Сунай беше убил циганина Марин, а Марин беше убил Сунай – това щеше бъде политическо убийство. Въпреки че пак щеше да бъде за пари. Когато обаче политик убива електорат – това е частен случай. И всяко обвързване на партия ДПС с него е неправилно – пише го в декларация. Партията вече няма нищо общо със Сунай и никой дори няма да я попита защо досега е имала. Това също е нещо, за което си струва да завиждате.
Българската връзка в историята на турчина Сунай и циганина Марин е само един некролог, написан на български. Залепен на 1-ви април, но не на ташак. Може да прочетете много неща в този некролог, ако спрете се почесвате през джоба на панталона си.
