100500
Доц. д-р Борислав Чаушев
ПЕТ скенерът в Университетска болница „Света Марина” се използва основно при онкологични заболявания, като е полезен и при изследвания за болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и търсене на епилептично огнище. Това сподели в интервю за Дарик доц. д-р Борислав Чаушев от Клиниката по нуклеарна медицина и метаболитна терапия към Университетска болница “Света Марина” във Варна.
За 10 години откакто ПET скенерът се използва във Варна, на него са били изследвани над 20 000 пациенти от цялата страна. Специалистът обясни, че високотехнологичният апарат дава възможност да се сканира цялото тяло – от главата до пръстите на краката.
„Имаме много натрупан опит на базата на всички тези пациенти. Ние сме Университетска болница. Тук попадат трудни случаи, при които не всеки път диагнозата се поставя от конвенционалните образни изследвания”, изтъкна доц. Чаушев.
ПЕТ скенерът е последното, завършващо ниво след конвенционалните образни изследвания като компютърен томограф, магнитен резонанс и ехографски изследвания. Благодарение на високотехнологичната апаратура може точно да се оцени метаболитната активност на патологичния процес. С другите конвенционални образни изследвания могат да създадат впечатление, че заболяването е активно, а пациентът всъщност е в пълна ремисия.
Продължителността на изследването с ПЕТ скенера е около 20 минути и зависи от ръста на пациента. Процедурата не е вредна за организма.
Всички изследвания на ПЕТ скенера се поемат от Здравната каса. Изследванията на него обаче се правят само с направление от специалист.
„Има бум на онкологичните заболявания, като най-често срещаните са колоректалният карцином, белодробният карцином и ракът на гърдата”, посочи доц. Чаушев.
Клиниката по нуклеарна медицина и метаболитна терапия е първият център със самостоятелен циклотронен комплекс. Отделението разполага и със стая за радионуклеидна терапия. Следващата придобивка ще е нова гама камера, която в определени случаи може да бъде по-полезна от ПЕТ скенера.
„Има много разочаровани пациенти от лечение в чужбина, но мисля, че нашата болница е на нужното ниво, за да дава комфорт на пациентите и да се грижи за тяхното лечение”, отбеляза още специалистът.
Целият разговор с доц. д-р Борислав Чаушев е в прикаченото аудио.
За 10 години откакто ПET скенерът се използва във Варна, на него са били изследвани над 20 000 пациенти от цялата страна. Специалистът обясни, че високотехнологичният апарат дава възможност да се сканира цялото тяло – от главата до пръстите на краката.
„Имаме много натрупан опит на базата на всички тези пациенти. Ние сме Университетска болница. Тук попадат трудни случаи, при които не всеки път диагнозата се поставя от конвенционалните образни изследвания”, изтъкна доц. Чаушев.
ПЕТ скенерът е последното, завършващо ниво след конвенционалните образни изследвания като компютърен томограф, магнитен резонанс и ехографски изследвания. Благодарение на високотехнологичната апаратура може точно да се оцени метаболитната активност на патологичния процес. С другите конвенционални образни изследвания могат да създадат впечатление, че заболяването е активно, а пациентът всъщност е в пълна ремисия.
Продължителността на изследването с ПЕТ скенера е около 20 минути и зависи от ръста на пациента. Процедурата не е вредна за организма.
Всички изследвания на ПЕТ скенера се поемат от Здравната каса. Изследванията на него обаче се правят само с направление от специалист.
„Има бум на онкологичните заболявания, като най-често срещаните са колоректалният карцином, белодробният карцином и ракът на гърдата”, посочи доц. Чаушев.
Клиниката по нуклеарна медицина и метаболитна терапия е първият център със самостоятелен циклотронен комплекс. Отделението разполага и със стая за радионуклеидна терапия. Следващата придобивка ще е нова гама камера, която в определени случаи може да бъде по-полезна от ПЕТ скенера.
„Има много разочаровани пациенти от лечение в чужбина, но мисля, че нашата болница е на нужното ниво, за да дава комфорт на пациентите и да се грижи за тяхното лечение”, отбеляза още специалистът.
Целият разговор с доц. д-р Борислав Чаушев е в прикаченото аудио.