- Варненски травестит и свещеник за брадатата победа на Кончита Вурст
Дарик ви представя мненията на варненския свещеник Дончо Александров и на травестита шоумен Елза Парини за победата на брадатата австрийка Кончита Вурст на конкурса „Евровизия”.
Отец Дончо, как приемате брадатите певици?
Ако това е пътят към Европа и общия европейски дом – с подобни хора, демонстриращи подобни добродетели и ценности – това категорично говори, че сме в дълбока духовна криза и че има отстъпление от християнската вяра.
Как гледате на опитите за позициониране на православието и неговите ценности като контрапункт на европейските ценности, под които се разбира и свръх толерантност към различните, независимо в какво отношение са те различни?
Църквата винаги учи на любов. Църквата е толерантна към всеки един човек, но не и към греха, който се демонстрира. Църквата не осъжда нито един човек, а осъжда греха. И църквата се противопоставя на демонстрацията на този грях, който започва да се превръща в правило и норма - в нещо, което е ценно и което можем да приемем. Това е отстъплението и замяната на християнските ценности с някакви уж свободни и толерантни ценности.
Една брадатата певица, спечелила музикален конкурс - нейната победа в този конкурс трябва ли да бъде възприемана като нещо повече, като победа над дискриминацията, като демонстрация на толерантност и уважение към т.нар. различни?
Не знам за каква дискриминация може да се говори. Църквата не проповядва, че тези хора трябва да бъдат подлагани на някакви мъчения, хвърляни по затвори или преследвани. Ние се противопоставяме на греха и го изобличаваме. Ние не можем да забраним на тези хора да се появяват в обществото или на сцените. Това е техен свободен избор, да му мислят даващите им широта на изявите. Църквата обаче трябва да предупреждава и като грижовна майка да казва – тук има проблем, има подмяна на ценности, на вяра, на добродетели. А вече всеки сам да си прави сметката как да възприема нещата около себе си. Църквата не може да мълчи, но не може и да осъжда човека.
Правозащитниците, неправителствните организации, гей активистите твърдят, че България е хомофобска държава. Съгласен ли сте с такива оценки?
Не мога да се съглася с оценки, които са крайни и прекалени. Ако българският народ държи на своята християнска вяра, живее според нея и нейните ценности, иска да прилага тези ценности в своя живот и не иска да приеме греха – аз не мисля, че това е крайност и някакво движение, което се противопоставя на свободата и толерантността. Напротив, в по-неблагоприятно отношение е християнството с неговите възгледи, отколкото подобни модерни прояви. На обществото се натрапва, че вярата в Бога и произтичащите от нея ценности са отживелица.
Реклама на третия пол ли е брадатата Кончита Вурст и нейната победа?
Много се говори в последно време за гей браковете, за осиновяването на деца от такива двойки, повдигат се въпроси за узаконяване на педофилията, семействата да не могат да определят пола на децата си, а децата да го правят след навършване на 18-годишна възраст. Задава се посока на пълна свободия, защото това е пълна свободия и тържество на пошлото и ненормалното. Тази победа (на Кончита Вурст – б.ред) е част от кампанията, която върви в Европа и в света – ние трябва да се съгласим с това поведение и да го приемем. Да, но ние няма как да го приемем. Нашата вяра казва – не можем да приемем греха.
Очаквате ли политически опити за официално признаване на третия пол в България?
Предполагам, че ще има политици, които ще искат да се харесат на тези малцинствени групи в нашето общество, на които се дават повече права отколкото на мнозинството. Техните свободи се защитават много повече отколкото свободите на мнозинството. Нищо чудно, някой т.нар модерен политик да поиска подобно узаконяване. Няма да се учудя. Надявам се да не бъдат цели партии и фракции, защото за мен това е крачка назад, а не крачка напред.
Елза, защо победата на Кончита Вурст на Евровизия се превърна в нещо повече от победа на един музикант в музикален конкурс?
Предполагам, че същото е било и когато Дана Интернешънъл спечели, макар че тогава в България не следяхме толкова „Евровизия”. Такива неща се случват, не е за първи път транссексуален или травестит да участва. Не виждам кой знае какво ново. Шокиращото е, че една прекрасна на външен вид жена с малко по-голям нос има брада. Ние отдавна сме направили това в лицето на Азис, не знам какво толкова се впечатляват. Като цяло изпълнението беше перфектно, но не бих казала, че песента беше най-добрата или е кой знае какво – копие на всяка втора песен от филмите на Джеймс Бонд.
Азис го възприемаме само и единствено като продукт на шоу бизнеса, докато победата на Кончита Вурст я определят, включително и президентът на Австрия, като победа над дискриминацията и на толерантността.
Не обичам да смесвам шоу бизнеса с политиката и никога не гледам на постиженията на един изпълнител като постижения на политиците. Тъй като конкурсът Евровизия често е геополитически свързан с избора на победител, твърде е възможно това да е така.
Има ли нещо общо победата на Кончита Вурст с актуалното международно положение – има тълкувания, че вотът за брадата певица е протест и шамар върху Путин и законите в Русия, засягащи хомосексуалистите?
Много хора скачат срещу тези тоталитарни прийоми, цялото тоталитарно държание на Путин. Той си е прав човекът за себе си, защото такава голяма държава може би само по този начин може да бъде контролирана и управлявана. Но има много обикновени хора, които нямат нищо общо с т.нар. трети пол, които се дразнят от законите на Путин и от това, че той третира по такъв начин хората, които не му харесват каква сексуалност имат.
Победата на Кончита Вурст може ли да бъде наречена най-добрата досега рекламна кампания за признаване на третия пол в Евроапа?
Ако говорим за Европа – може и това да е. Но защо да го възприемаме като рекламна кампания. Това е нещо, което си съществува и бива показвано. При нас не се случват огромни гей паради, но за цивилизования свят това е нещо съвсем нормално и ежедневие. С Кончита се разминахме по улиците във Виена. Аз тогава въобще не знаех какво е, сега осъзнавам, че е била тя, но на никого не му правеше впечатление.
Има ли действително хомофобия в България или това е проблем, измислен от правозащитниците и неправителствените организации?
Да, както и от медиите. Не е чак това страшно, както в други държави. В търсенето на сензация медиите често не съобразяват, че правят лоша услуга на нас, хомосексуалните.
Интервютата с отец Дончо и Елза Парини може да чуете в звуковите файлове.
