Ако има нещо, на което всеки уважаващ себе си треньор да държи по отношение своя състав, то безспорно това е сериозната конкуренция между състезателите за даден пост. Точно тя е гаранция за максимално раздаване на играч на съответната позиция в стремежа да докаже на треньора, че е по-добър от останалите, които претендират да играят на същия пост. Да, конкуренцията е гаранция за качество, но когато изявите на играчите са почти равностойни, да не си на мястото на треньора, който трябва да отсее верния избор. В тази позиция поставиха своя треньор Велизар Попов защитниците на Черно море особено що се касае за избора на двойка централни бранители. Не жестока, а направо убийствена е конкуренцията за сърцето на отбраната на Черно море. За двата поста се борят цели 5-има играчи: Александър Александров, Никола Домакинов, Танко Дяков, Мамуту Кулибали и дори Мишо Лазаров, но за него по-надолу в коментара. За това, че Велизар Попов има все още леки колебания на кои двама да заложи говорят контролите. Почти във всяка една проверка треньорът използва различни варианти за центъра на защитата, като в контролата с Добруджа дори прибегна до схема типична за бразилския футбол с 3-има чисти централни защитници (Лазаров, Александров, Кулибали) и двама крайни бранители изнесени напред, които играеха ролята и на външни халфове. Истината е, че и петимата гореспоменати футболисти са с много постоянни изяви в дефанзивен план, но при някои от тях има още какво да се желае в елементите пас и изнасяне на топката. Трима от бранителите изпъкват с уменията да бележат с глава в противниковата врата при статични положения- Домакинов, Дяков, Александров. И това не е никак случайно, тъй като средният ръст на тримата е малко над 188 см. Много е вероятно точно това умение да се пласират добре при заучени положения от фаул или корнер и да отправят удари към противниковата мрежа да надделее при някои от тях в избора на Попов.
Малиецът Мамуту Кулибали впечатлява с огромното желание да спечели всяка една топка. На моменти изявите му са на ръба на грубостта, което малко или много го прави рисков играч. От друга страна по-твърдите влизания от самото начало на мача донякъде стряскат по-лабилните противникови играчи и често те грешат.
В никакъв случай не е за пренебрегване дълго налаганият от предишния наставник Никола Спасов като десен бек Мишо Лазаров. И колкото и скептично да гледат на него някои от феновете на тима, дори на непривичния за ръста му пост, той направи добри игри. Едва ли му е било приятно на исполина с ръст 188 см и тегло 88 кг да му се мотаят някакви лилипути по фланга. Макар и като резервен вариант Мишо Лазаров също би могъл да свърши добра работа като централен защитник. Между другото, това, с което той изпъква са не само шпагатите и играта на втория етаж, но и с умението да изнася със завидно спокойствие топката, както и с усета за двойното подаване. Всичко това го прави поливалентен играч, който би паснал и на поста опорен халф, където засега двойката Борносузов-Димов изглежда непоклатима.
Макар и не дотам изявена, конкуренция има и при крайните бранители. Десният бек Александър Александров не бива да се чувства “бетониран” на поста си, защото определено има кой да му диша сериозно във врата. Още повече, че са и двама, ако прибавим към Мишо Лазаров и налаганият в последно време като десен халф Ели Маркес.
Единствено левият бек Ради Бачев може да се чувства малко по-спокоен за поста си, но и тук има едно “но”. Ако треньорът продължи упорито да налага Адемар като ляв халф, мястото на Бачев на бека е гарантирано. Макар и като трети вариант Тодор Колев също не е за пренебрегване, защото при определени схеми на игра той показа, че може да покрива целия фланг и да се справя еднакво добре във фаза атака и фаза защита.
Едва ли ще е пресилено да се каже предвид гореизложеното, че в Черно море имат може би най-убийствената конкуренция особено в центъра на защитата и със сигурност Велизар Попов е имал няколко безсънни нощи, в които да “избистри” за себе си най-сполучливата двойка централни бранители. Все си мисля, че не е далеч денят, в който националният селекционер Станимир Стоилов ще отправи поглед към “Тича” за централен защитник, който би бил вариант за запълване на толкова дискутираната невралгична зона в представителния тим. Нали конкуренцията ражда качеството!?
