Организираните посещения на деца в театрални и концертни зали са намалели до минимум в последните години. А от една година липсват съвсем. Така е във варненските театри, но най-вероятно липсата на класове в залите важи за цялата страна. За тревожната тенденция алармират директорите на два от водещите театри в страната – актрисите Веселина Михалкова и Вера Стойкова, които ръководят драматичния и кукления театри във Варна.
Двете са единодушни, че в много от случаите организираните посещения от училище са единствената възможност на едно дете да се докосне до изкуството. А в момента във варна могат да се видят постановки по Чехов, Шекспир, Антон Страшимиров, Джани Родари... и още, и още.
Оказва се, че не липса на интерес и любопитство гонят децата от театралните и концертните зали, а тромава процедура, задължителна за училищата и свързана със стотици подписи на директори и родители. Така единственият път на детето до изкуството остава семейното посещение на концерт или спектакъл.
В интервю за Дарик Веселина Михалкова – артистичен директор на варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” - изрази тревогата си, че вероятно постановление на образователното ведомство спира организираните посещения на деца в храма на Мелпомена.
Според началника на регионалния инспекторат на образованието Венцислава Генова, процедурата дори е облекчена, за разлика от предходни години. По думите й, сега не е необходимо писмено съгласие на началника на инспектората, както е било до скоро.
Остават обаче уведомителните писма до родителите – в по два екземпляра, всяко от които трябва да е подписано от директора на училището и класния ръководител.
Актрисата Вера Стойкова, директор на Държавен куклен театър Варна, в интервю за Дарик:
А докато административни пречки лишават учениците от култура, падат театрални представления, а повечето деца губят единствената възможност да се докоснат до изкуството. Защото за някои семейства духовната храна е необходимост, за други обаче е нещо излишно. Трети пък не могат да си го позволят.
Скоро във Варна разказваха случай за патронния празник на едно варненско училище. Концертът щял да бъде в театъра. Били поканени всички родители, за да видят децата си на сцена. Един баща попитал: А къде е театърът? Срещу дюнерите, нали?
Въпросите, които задават Вера Стойкова и Веселина Михалкова, могат да бъдат обобщени един – защо изкуството не е важно за българското образование?
Защото, ако не възпитаваме бъдещата публика, след време театърът ще бъде за всички онази сграда срещу дюнерите или до шадравана. А Кукленият къде е? Ами зад дюнерите някъде....
