Тринадесет версии на любимия цвят в галерия Теди
Тринадесет версии на любимия цвят в галерия Теди / netinfo

„Любим цвят“ е темата на новата изложба живопис в галерия „Теди“, която се откри на 25 март. Галеристката Йорданка Торнева е изкушила със своя проект уважавани български артисти, с които варненската галерия работи традиционно.

Радост за ценителите е възможността да видят създадени сега специално за изложбата творби от жив класик като Калина Тасева, която е пратила два пастела. „Хълмове“ е в обичайната за нея драматична стилистика в тоновете на тъмна земя, а един деликатно приглушен натюрморт е като обвит в сива пелена. В земната палитра се чувства най-освободен Пламен Аврамов, който се включва в темата с топла, дишаща земна енергия женска фигура. Цветовете на земята напластява в своята силно въздействаща работа „На брега“ Димитър Чолаков. Това напластяване може да отключи един различен поглед към картината, като превърне зрителя в своеобразен археолог. Вглеждането отблизо открива в колажираните късове хартия стари вестници и списания, влезли в ролята на графична подложка за простърганото  бяло. Една картина за дълго и многопластово четене.

Голямата варненска дама Дария Василянска ни кара да се обърнем към срещуположната страна на колорните схеми, в която искрящото зелено, напиращо от синята си рамка в рамката, е водещият цвят.  Изключително витална творба, която безпогрешно лъха на пролет и свеж живот. Ивайло Мирчев приветства влизащите като първа картина в изложбата със своя „Златен дъжд“ – един тънко нюансиран, въздушно неуловим поглед към колкото жълт, толкова и синеещ пейзаж, но в крайна сметка пореден поклон на проф. Мирчев към чистота, зад която прозира бяла тишина.

Поклонниците на бялото също имат своя група - Владимир Пенев и Живка Маринова. Владо Пенев изпитва крайните възможности на бяло върху бяло с „Бряг“ и „Натюрморт“ и не разочарова феновете на своя обичан символ чадъра, и този път с реверанс към женското тяло в платното „Дъжд“, в което токчетата са зъдължителни, а дрехите не съвсем. Живка Маринова е пратила две работи „Слънчев ден“ и „Утро“, в които къщите са малки и отдалечени, и всичко е и леко, и тихо, и успокоено. Здравка Василева, която вече има своите почитатели във Варна, този път ситуира своите лампи от „Лятно време“ в различни среди, обрамчени често с рамки, като ги превръща в котви за едрите цветни плостости, в които водят различни цветове – веднъж синьо, друг път жълто, друг път лилаво или охра. Мария Чакърова представя не само любимия си цвят, но и любимия си прозорец в своето „Пролетно слънце“, което влиза с трептящата експлозия на току-що разпукан шибой, създавайки наситено с лъчения пространство.

Има ли мекотата цвят – този въпрос като че ли задава със своите „Балерина“, „Детски портрет“ и „Роза“ проф. Десислава Минчева, майстор на дълбокото синьо. И хвърля към зрителите ръкавицата на едно тактилно предизвикателство. Защото най-големите цветни повърхности в нейните малки бисери са чувствено меки. Това е цвят за галене. Кръг и квадрат, мекота и фактура – тази серия от силно сензитивни малки формати носи особено изискана елегантност. Другите артисти, свързани със синьото в експозицията, са Долорес Дилова,  Атанас Атанасов, Здравка Василева. Един неузнаваем Атанас Атанасов заявява цветно пристрастие с „Морско синьо“.

Познавачите на този изящно живописващ артист ще открият следи от досегашния му почерк само в горната лента на този малък експресивен акцент, който явно задава нова линия в работите му. Когато става дума за палитрата на Долорес Дилова, нещата стават сложни. Защото и цветът при нея е сложен. Дали ще бъде лилаво, синьо или зелено, той винаги има вътрешното сияние на меланхолно припомняне на нещо почти докоснато, но изплъзващо се и отдалачеващо се във времето.

Голямото синьо откровение на „Любим цвят“ е работата на Милко Божков „Сянка на птица“ – една сложно изградена стъклена клетка за къща-знак, в която има три типа живописване – върху платно – в два варианта в игра с мащаба и върху стъкло. Очевиден е 3D ефектът, многопластови са не само начините, по които може да се гледа тази работа, многопластови са и внушенията, които извиква тази сянка на птица.
Изложбата е експонирана в галерия „Теди“ във Варна, на ул. „Скайлер“ 8 до 25.04.2014.