Сигурно и вие като мен сте виждали ОНАЗИ махала във Варна, която прилича на гето. Прасета се разхождат по улиците му, подскачат мръсни босоноги деца, върху паянтови и окаяни постройки се издигат гордо сателитни чинии, дръгливи магарета примирено пасат между боклуците, гниещи там от незапомнени времена.
Сигурно сте я виждали ОНАЗИ махала, но едва ли знаете, че тя е само видение. Плод на напрегнатия ви и стресиран мозък, или пък на болното ви чувство за справедливост.
Такъв квартал във Варна няма. Присънил ви се е. Там, на ОНОВА място, няма нито проблеми, нито незаконни къщи, нито пък живее някой, който краде ток или даже кабелите, по които той тече. Защото, ако имаше такова място, поне някой от управляващите щеше също да го е видял.
Не можем да обвиняваме местните власти, че не виждат незаконни строежи из Варна. Бдителните органи събарят всичко, що е извън правилата – от тоалетната на плажа до рибарските колиби около езерото. На зоркото око на местната власт не убягна дори и онази остъклена тераса във Владиславово. Не може да не сте я виждали и вие – една единствена остъклена тераса в целия град – на фасадата на блок 302.
Щом въпросното дръзко вмешателство в естетичния външен вид на владиславовската панелка вади очите на строителните надзорници, няма как да не бъде забелязана и ОНАЗИ махала, нали така? Но уви – забелязваме я само ние. Какъв е изводът?
Тераса има, махала няма.
Иначе как да си обясним мълчанието на властта когато стане дума за ромски махали... Как да тълкуваме бързината, с която темата се сменя, когато някой подхване да коментира беззаконието там. Или пък увъртането, когато темата за ОНАЗИ махала няма как да се избегне. Ако пък случайно се случи някой да изтърве нещо, после бърза да прехвърли отговорността на друг. Той пък, другият, обяснява, че има някаква грешка и че ресорът е сбъркан. После, мънкайки, смутено споменава нещо за социално напрежение, което никому не било нужно.
Когато става дума за незаконно ромско живеене, любимото упражнение на властимащите е да си измиват ръцете с други властимащи. Топката в момента е в общините. Те са тези, които трябва да подадат сигнал за незаконо строителство в регионалните дирекции по строителен контрол, те са и тези, които трябва да намерят алтернативни домове на бъдещите бездомни роми. Преди няколко седмици директорът на ДНСК Милка Гечева недвусмислено прехвърли отговорността за циганските квартали върху общините. Същото направи и министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев – събарят се постройки, за които сме получили сигнали от кметствата, категоричен беше той.
В самите общини обаче е трудно да разберем кой би трябвало да подава сигнали. А Варна е типичен пример за изгубена отговорност...
И докато събаряме тоалетни по плажа или пък остъклени тераси, един цял квартал гордо и незаконно се шири в центъра на Варна. И разнася зловонията си из целия град.
Ако се питате кога ще бъде съборено гетото Максуда, не чакайте отговор. Онези, които трябва да отговорят, не виждат проблем. Може би защото, минавайки оттам, си затварят очите. А когато някой от нас, заблудените и халюциниращи журналисти зададе въпрос за Максуда, си запушват и ушите.
Знаете ли каква е връзката между остъклената тераса и варненската ромска махала, освен липсата на законност?
Съборената днес тераса във Владиславово е символ на абсолютната ни невъзможност да интегрираме ромите от Максуда. Да интегрираме ромите въобще. Защото равен на теб е само онзи, който понася същите наказания когато престъпи закона.
Равенството не е само в правата, а и в спазването на правилата.
