Туристическият данък противоречи на Конституцията. Това е решението от 5 април на Конституционния съд за сегашния начин на определяне на данъка. Така ще се върне старият начин на облагане – чрез туристическа такса и според реалния брой нощувки.
От миналата година беше въведено облагането с туристически данък на базата на броя реализирани нощувки, но не по-малко от 30% заетост на легловата база в хотела.
От бранша скочиха срещу текста още при гласуването му, като се оправдаха с намаляването на броя на туристите в кризата. Според тях голяма част от хотелите работели само по един сезон и данък в размер на поне 30% от капацитета, независимо дали е имало толкова туристи или не, щял да ги докара до фалит.
Общините и финансовото министерство обаче са категорични, че предишният начин на облагане – според подадени от хотелиерите данни за реализирани нощувки, пращал този вид туристически услуги в сивия сектор.
Реално собствениците на хотели укриваха броя на нощувки и така пестяха от туристическата такса. Това беше и основният мотив за въвеждането на туристическия данък с нов начин на определяне. Никой хотел не може да съществува чисто икономически, ако няма поне 30% запълняемост на легловата база. Това обясни зам.-министърът на финансите Владислав Горанов при промяната на закона.
Туристическата такса не може да се въведе със задна дата, така че връщането й ще влезе в сила от тази година, обясниха експерти. Депутатите от ГЕРБ все още не са наясно как ще изменят нормативната уредба, за да затегнат наново контрола над хотелиерите.
До решението на Конституционния съд се стигна, след като 61 народни представители от БСП и ДСБ атакуваха въвеждането на данъка със Закона за местните данъци и такси.
Според решението на Конституционния съд при начина на определяне на туристическия данък са използвани елементи, присъщи както на имуществените, така и на подоходните данъци. Този законодателен подход противоречи на Конституцията, съгласно която се изисква разграничаване между подоходните и имуществените данъци и недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата, се посочва още в аргументите.
