Сипват още барут в Черно море
Сипват още барут в Черно море / Guliver/Getty Images

В отговор на руските действия спрямо Украйна военното ръководство на САЩ и НАТО поддържат поетия курс към милитаризация. Генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен, говорил миналия петък пред Парламентарната асамблея във Вилнюс, сподели опасения, че Русия ще продължи "незаконната си агресия", и прикани европейските правителства към повишаване на военните разходи. Това ще бъде сторено, потвърди на 31 май шефът на Пентагона Чък Хейгъл, участвал в конференция по сигурността в Сингапур.

Увеличени са вече силите на НАТО в Балтийския регион. Военни кораби на алианса започнаха на ротационен принцип редовно патрулиране в Черно море. Последното е твърде осезаемо за Русия и другите крайморски страни, тъй като конвенцията от Монтрьо не позволява на военни кораби от трети държави да се намират в Черно море над 21 дни.

През последните години документът бе нарушаван неведнъж от военни кораби на НАТО, отбеляза наскоро с тревога руският външен министър Сергей Лавров. За последен път нарушение извърши през пролетта на 2014 г. американската фрегата "Тейлър", надхвърлила срока за пребиваване в Черно море с 11 денонощия (уж защото заседнала на плитчина край турския бряг). Руски експерти допускат, че в най-скоро време нарушенията на конвенцията може да се превърнат в норма.

На 28 май в Черно море влезе фрегатата "Сюркуф" от военноморските сили на Франция; до 29 май в акваторията се намираше и разузнавателният кораб "Дюпюи дьо Лом" от флота на същата страна. Освен това край бреговете на Румъния и на България действа американският ракетен крайцер "Вела гълф", пристигнал в Черно море на 23 май. Значителна военноморска групировка за мащабите на въпросната акватория. Според конвенцията "Вела гълф" ще трябва да напусне района най-късно на 13 юни вечерта, а "Сюркуф" - до вечерта на 18 юни. Възможно е обаче да се забавят, ако ли не - също като друг път ще ги сменят нови кораби на НАТО.

С тези действия на НАТО в Черно море "САЩ и Северноатлантическият съюз започват голяма политика с цел агресивен натиск върху Русия", коментира Михаил Ненашев, оглавяващ националното Движение в подкрепа на флота (ДПФ). Тази политика включва според него усилия за отмяна на самата конвенция от Монтрьо, за да може кораби от всички страни да прекарват дълго време в Черно море.

"Подобни опити вече имаше, но те не бяха подкрепени от никоя черноморска страна", казва Едуард Родюков, член-кореспондент на Академията за военни науки. Според експерта обаче "днес американците и ръководството на НАТО, с оглед на промените в геополитическата ситуация след присъединяването на Крим към Русия, явно ще се опитат пак да склонят своите сателити - България, Грузия и Румъния, да одобрят промени в конвенцията. Букурещ примерно вече се съгласи да вдигне военния си бюджет; кораби на НАТО прекарват впрочем най-дълго време точно край румънския бряг".

Родюков изтъква и твърде важната според него позиция на Украйна и на Турция. Киев осуети вече тазгодишните маневри на военни кораби от Черноморската военноморска група за оперативно взаимодействие "Блексифор", в които се предвиждаше да участват наред с руски и украински военноморски сили от Турция, Грузия, Румъния и България. Учението на "Блексифор" бе насрочено за периода 28 март - 15 април в Черно море, но не се състоя. Няма да се състоят навярно и военните маневри "Черноморска хармония", в които участваха по-рано Турция и Русия, а в по-ограничен мащаб - Украйна и Румъния. И днес е невъзможно да преценим доколко е здрава при това положение системата, гарантираща сигурност в Черно море.

Анкара, поддържаща най-голям флот в Черно море, доскоро не желаеше по-нататъшна милитаризация на Черно море, нито промени в конвенцията от Монтрьо. Турция обаче членува в НАТО, а САЩ и западните страни разполагат с някои лостове за натиск върху нея. През март 2014 г. например, когато се готвеше референдумът за самоопределение на Крим, медиите цитираха турски дипломатически източник, според когото турският премиер Реджеп Тайип Ердоган заплашил по телефона президента на Русия Владимир Путин Анкара да затвори за руски кораби черноморските проливи.

След това впрочем подстрекаваната от САЩ опозиция започна демонстрации срещу Ердоган и турският лидер зае различна позиция. А срещата между външните министри на Русия и на Турция от 27 май показа, че Анкара не се отказва да контактува на най-високо равнище с Москва. В отговор на европейската изолация се състоя четвърто заседание на съвместната група за стратегическо планиране, действаща в рамките на Руско-турския съвет за сътрудничество на най-високо равнище. Руското външно министерство съобщи, че страните са констатирали сходство или съвпадение в подходите към редица актуални регионални и международни проблеми: "Подготвени бяха редица междуправителствени и междуведомствени документи с оглед евентуално подписване на предстоящото заседание" на Съвета. Москва информира за "полезна размяна на мнения за ситуацията в Украйна, Сирия, Близкия изток, Северна АФрика, за иранската ядрена програма, в Закавказието, за положението в Средна Азия и взаимодействието в Черноморския регион".

В Анкара обаче има сили, заинтересовани да се провали зараждащият се диалог между Русия и Турция, смята генерал-лейтенант Юрий Неткачев. "Успеят ли САЩ и НАТО чрез антируска риторика да издействат от Турция отстъпки в Черно море, напрежението в региона естествено ще се засили", убеден е военният експерт. Според него по-нататъшната милитаризация на Черно море, ако там влизат свободно всякакви военни кораби, може да възпрепятства важни икономически проекти в региона, включително да спре строежа на "Южен поток", изграждан в интерес на Турция и на Европа. "Освен това осъществяването на този сценарий ще лиши Анкара от лостове за влияние върху други страни и при известни условия Турция ще изгуби своето място сред регионалните лидери", добавя генералът.

Както и да се мени военната ситуация в Черно море, Русия ще се стреми да гарантира сигурността си в региона, убеден е Юрий Неткачев. За потвърждение цитира данни от медиите, че морската авиация на руския Черноморски флот е активизирала бойната си подготовка и вече контролира въздушното пространство над неутрални води. При полетите се изпълняват учебни задачи за следене на надводната обстановка в Черно море и на маневрите, извършвани от бойни кораби на НАТО. "Изборът обаче не е наш. Това е ответна стъпка срещу подсилването на морската групировка, изпратена от НАТО в Черно море", посочва генералът. (БТА)

Последвайте ни

Варна