Като дънен хищник този морски охлюв няма естествен враг в Черно море. Рапаните изяждат черната черноморска мида, която е един от основните биофилтри на морето. Наблюденията на 'Бг фиш' показват още, че рапана изяжда и бялата пясъчна мида.
Месото на рапана по нашите географски ширини е изключително експортно ориентирана суровина и то към азиатския пазар. Изключителната му популация през последните години е довела до маломерните му размери. Това, според специалисти, може да се дължи и на намалялото количество храна за този хищник.
За възстановяването на биологичното разнообразие в морето асоциацията настоява за провеждане на задълбочен научен експеримент-дънно тралиране и драгиране с различни риболовни уреди, използвани в страни от ЕС за улов на рапани и бели миди. Експериментът ще докаже, че този вид ловуване няма да повлияе на другите морски обитатели. Подобни методи използват и други страни в Черно море и досега няма данни тази тяхна дейност да е пагубна, смятат от 'Бг фиш'.
От асоциацията предлагат да се търси вариант за разрешаване на дънното тралиране за улов на рапани в определени контролирани райони от морското дъно, което да е научно съобразено и да обхваща не повече от 6-8 до 10% от морското дъно на година.
Производителите на рибни продукти заявяват своето желание да отделят от своето риболовно усилие и при приемливи условия да предоставят кораби, оборудване и екипажи за изработване на дънни тралове, които най-малко да увреждат дъното и местата за обитания на други морски видове. Според риболовците експериментът може да направи и паралелно проучване не само за рапана, но и за изключително експортно ориентираната бяла пясъчна мида.
