КЗК глобява ЕРП-тата с над 1 млн. лв.
КЗК глобява ЕРП-тата с над 1 млн. лв. / снимка: БГНЕС

Комисията за защита на конкуренцията санкционира трите електроразпределителни дружества с общо 1 167 082 лева. Антимонополистите са установили, че всяко от трите електроразпределителни предприятия е нарушило антомонополния закон, като е определяло и налагало необосновано високи цени за ползване на стълбовната електроразпределителна мрежа ниско напрежение, с което се ограничава и нарушава конкуренцията и се засягат интересите на потребителите.

Комисията е наложила със свои решения имуществени санкции: 558 446 лв. - на „ЧЕЗ Разпределение България" АД; 441 380 лв. - на „ЕВН България електроразпределение" ЕАД; 167 256 лв. - на „Енерго-про мрежи" АД.

Комисията е постановила прекратяване на нарушенията и изпълнение на решенията за прекратяването на тези практики.

Предмет на производството са условията, при които ЕРП предоставят права за изграждане на електронносъобщителни мрежи върху стълбовната електроразпределителна мрежа ниско напрежение.

Електроразпределителната мрежа е собственост на ЕРП-то и се използва за осъществяване на основната им дейност - разпределение на електрическата енергия. Отдаване под наем на части от нея е допълнителна дейност за съответното предприятие. Нещо повече, поддържането на електроразпределителната мрежа е за сметка на приходите от основна дейност., т.е. приходите от допълнителната дейност идват за сметка единствено на допълнителните разходи, които са пряко свързани с нея.

Пазарният анализ на комисията е установил, че не съществуват други способи, които са икономически целесъобразна алтернатива на стълбовната електроразпределителна мрежа за изграждане на електронносъобщителни мрежи, поради което всяко ЕРП е предприятие с господстващо положение в границите на своята територия.

Разследването е установило, че електроразпределителните предприятия не водят отделно счетоводство за процесната дейност. ЕРП-тата не прилагат счетоводен модел за разпределение на разходите на такива, наложени от лицензионната дейност, и такива, които са предизвикани от отдаване под наем на стълбовната мрежа. В тази хипотеза дори и да съществуват допълнителни разходи, свързани с допълнителната дейност, липсата на отделно счетоводство означава, че тези разходи се отчитат като разходи, свързани с лицензионната дейност.

КЗК е стигнала до извода, че наемната цена е определена, без да бъдат отчетени факторите, които обективно влияят на нейния размер. Видно от представените обосновки на цената ЕРП отчитат едни и същи разходи в разходната част и на лицензионната, и на процесната дейност. Включването на разходи в цената на процесната услуга, които са част от лицензионната дейност, необосновано натоварва наемната цена с добавена стойност и естествено води до нейното увеличение. Поради това процесните цени са необосновано високи и имат експлоатативен ефект върху електронносъобщителните оператори и техните клиенти.

Решенията могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.