Спечелвайки четирите си кметски мандата, Кирил Йорданов побеждава на избори десетки опоненти. Единственият кандидат, от когото губи, е Христо Кирчев. Това става на местния вот през 1995 г., когато двамата стигат до балотаж. Кирчев и Йорданов продължават да са единствените кметове, управлявали Варна след 1989 г., които идват на власт след избори. Публичните им отношенията през годините бяха доста обтегнати, което според Кирчев се дължи на това, че Йорданов е „страхливец, който винаги бяга от битки”. Той обаче не смята, че наследникът му на поста е виновен за всичко в града.
В пространното си интервю за Дарик Христо Кирчев говори за идването на Кирил Йорданов на власт, задържането му в нея 13 години, причините за свалянето му, за общинската корупция, за руските интереси в града, за „една групировка”, за Иван Костов, за Бойко Борисов, както и по много други теми.
Христо Кирчев е роден през 1944 г. в Добрич, а от 1955 г. семейството му се връща във Варна. Завършил е Строителен техникум и Техническия университет във Варна. Специалността му е машинен инженер. Последователно работи в Института по корабостроене, „Транстройпроект” и Териториална проектантска организация. През 1991 г. на първите местни избори след 10 ноември е избран за кмет на Варна. Четири години по-късно е преизбран. Депутат е в два парламента.
Г-н Кирчев, ласкае ли Ви, че сте единственият кандидат за кмет на Варна, срещу когото Кирил Йорданов е губил избори.
Не. Това беше въпрос на време, на организация на нереформираната БКП, която стана БСП по онова време. Хората подкрепяха една промяна, на която аз бях представител, и им благодаря, че ме подкрепяха. Кирил Йорданов по него време нямаше никакъв шанс, защото той сам признава, че не е политическа личност. Той винаги избира формата да бъде висш държавен служител, т.е. да се нагоди към съответните управляващи за момента – той сам си го признава. Тъй като тогава времето беше силно политизирано, абсурд беше да спечели въпреки огромната помощ, която получи от всички страни. Тогава се бяха мобилизирали страшно много комунистите, които още въобще не миришеха на БСП. Те искаха да вземат властта във Варна, бяха пускани страхотни компромати. Искаха да направят това, заради което направиха преврата на 10 ноември – да променят политическата си власт в икономическа. Те намираха много голяма подкрепа от страна на руското лоби. Не е тайна, че във Варна са ситуирани най-добре руските интереси в България.
В какво всъщност се изразяват тези така митични руски интереси?
Няма никаква митичност. Слепи ли сме в момента да видим, че 300 000 руснаци изкупиха имоти по Черноморието - това не говори ли за нещо. Дайте да видим варненският бизнес в голямата си част с кого е свързан. Защо руските интереси тук се имплантират в изкупуване на имоти, приватизация, да не говорим, че криминалният контингент на Русия, Украйна и Беларус минава от тук. Дълго време нашият ферибот беше средство за транспортиране на крадени вещи от обемен характер като автомобили. В нашата разклатена държава тези 300 000 хиляди руснаци, образно казано 5 000 да са свързани с руските служби – можете ли да си представите каква дестабилизация могат да направят тези хора в деня X, часа Y.
Това, което се случи през 1995 г. – Вашата победа над Кирил Йорданов, защо не се повтори повече на местните избори през 1999, 2003, 2007 и 2011 г? Срещу Кирил Йорданов на тези общо четири вота се изправиха много над 50 кандидати, защо никой не успя да го победи?
Тъй като тогава десницата, благодарение на нейното ръководство от София, което преследваше личните си интереси, направи така, че във Варна десницата да бъде разединена. Заради свои користни цели предпочетоха да бъде друг кандидат – естествено, аз не съм човек, който иска да бъде във властта на всяка цена, това го подчертавам. Аз имам свои идеи и виждания за дясно развитие.
След местните избори през 1999 г. Вашето име някога стояло ли през този век на дневен ред като кандидат за кмет? Получавали ли сте предложения заради имиджа на човек, успял да победи на избори Кирил Йорданов?
Такива предложения винаги съм имал. Разбира се, трябва да признаем, че местната власт във Варна, както и в София, е изключително горещо място. В София е ясно – там са националните интереси. Във Варна са интересите на централната власт да си инвестира събраните пари. Тук откривам една скоба, нека варненци в своята емоция да видят - крещейки срещу една групировка, дали тя няма да бъде заменена със софийска. Нека да си помислят.
Т.е. приемаме, че Варна не може да съществува без групировка?
За съжаление политическият модел на България създаде тези групировки, които обикновени хора трудно могат да разбият, това ни е ясно. Можем да крещим по улиците денонощно, но те отдавна скъсаха със своето криминално минало – от черната икономика минаха през сивата и сложиха белите якички. Можем да намираме някакви елементи на трибуквени групировки, каквито в България имаше твърде много, но те вече са в официалния бизнес. Даже излъчиха министър-председател.
Кой печели и кой губи най-много от оставката на Кирил Йорданов?
В момента не мога да детерминирам кой печели и кой губи, тъй като варненските вълнения и демонстрации бяха спонтанни и по начина, по който излезе българският народ срещу икономическия модел на силни рестрикции. Тези хора с право излязоха на улиците, тъй като са граждани на една държава. За да си гражданин и да представляваш гражданско общество, трябва да имаш екзистенциален минимум. Виждаме какъв е той в развитите държави. В България накарахме хора, които строяха социализма под диктат, да живеят с 200-300 лева, когато са необходими минимум 1000 лева на човек. Това докара до тези вълнения. Естествено, намериха се сили във Варна, които използваха централната власт много силно. Аз дълбоко подчертавам, ако смята някой във Варна, че в момента може да бъде изявен представител на местното население, да имплантира само местни виждания в управлението на града – то той дълбоко греши. Тук Кирил Йорданов за разлика от мен усети много добре тази позиция на София, която по никакъв начин не иска да разчупи модела на управление на България. Това че се говори за демокрация, че има институции – те не действат. Аз имам за много неща да упрекна Кирил Йорданов, но от него да търсим вина за всичко – просто е смешно.
Докато той беше кмет, имахте доста обтегнати отношения в публичното пространство. Спомням си едно Ваше сравнение по повод твърдение на Кирил Йорданов с какви дългове е заварил общината след вашето управление. Тогава той каза, че между вас двамата не се е състоял предизборен дебат през 1995 г., а Вие му отговорихте, че подобен дебат би приличал на състезание между изтребител и пощенски гълъб.
Така е, Кирил Йорданов не е човек на дебатите.
На какво се дължаха тези отношения?
Първо, той е страхлив човек за мен – оттам е основното мое неуважение към него. Не че е невъзпитан, некултурен или неинтелигентен. Той е един страхливец, който винаги бяга от битки – това му е манталитет и така живее. Той не обича да поеме реална отговорност за нещата. Обича да излезе и да каже – Аз, Аз, Аз. А как стават нещата, с кого и чрез кого - избягва тези неща. Но той си е избрал този манталитет на поведение, не съм човекът, който да го съди. В края на краищата и той си има поддръжници, не пък всички харесват мен – въпрос на характери. Аз съм твърде директен човек. Не искам да казвам как правителството на Иван Костов ни мачкаше нас, защото трябваше да бъдем подменени. Изкарваха ни лъжци, крадци и какви ли не, за да дойдат „честните” хора и да свършат работата. Иван Костов може да има страхотни мениджърски качества, може да е интелигентен и умен, но той с нищо не представлява антикомунистите и тогавашните десни хора. Аз почнах като върл антикомунист, не че сега не съм, но виждам, че ние сме на много специфично място и с много специфичен народ, имащ много добродетели, но и много недостатъци. Да се върнем на варненската обстановка – да, аз мога да обвиня Кирил Йорданов за дупките. Наистина там се краде ужасно. Гласува му Общинският съвет X милиона за пълнене на дупки, никой не може да измери тези дупки колко са. Ако се асфалтират две улици, народът вижда – два километра е тази, три километра е другата, толкова е широка, по толкова лева е квадратният метър, знае се горе-долу какво е направено. Обаче с тези дупки - то наистина дупки. Злите езици говорят, съжалявам, че се отплесвам по клюки, че 30 % се връщат в Общината. А озеленители са ми казвали, че се връща до 40 %. Във Варна виждате ли някакво озеленяване, но винаги се гласува за озеленяване. Дали в дъното на цялата работа е Кирил Йорданов - много силно казано е.
Да се върнем на въпроса Ви – защо му бях обиден. Той излезе с три страници доклад какви неща са правени в Общината (по време на управлението на Христо Кирчев – бел. ред.), как било окрадено. Абе, другарю Йорданов, ние имахме икономически отдел на МВР в Общината, назначен да следи всеки договор и всяка дейност, да докладва. Е, някой ще е ощипал от бараки, някой за нещо е поискал, но да се завъртят крупни схеми за милиони…. Аз не искам да се изкараме ангели. Един ден шофьорът ми отишъл да ремонтира колата и хората му се нахвърлили – този кмет ли, колата му ли, че той по 400 лева ни прибира всеки месец. Хабер си имам аз, че там някой прибирал по 400 лева – районен кмет ли, някакъв служител ли. Те са много служители, нали разбирате. Никой не може да избегне тази дребна корупция, колкото и да се кълне. Но когато започнеш да правиш схеми, каквито определено се развиха във варненската община – заради това и изскочиха хората.
Кои бяха успехите на Кирил Йорданов, нещата, за които заслужава добри думи?
Не е редно аз да давам оценка. Спестете ми това нещо, защото не е етично. А че той даде една оценка за нас, аз съм малко по-различен човек. Не съм толкова излъскан като него в юридическите си приказки, но съм пό джентълмен от него, имам се малко повече за мъж.
А чисто колегиално – като кмет на кмет, имало ли е моменти по време на неговото управление, когато сте му съчувствали за трудни решения, които му се е налагало да взема?
Съчувствам му. По мое време се борех със страхотното безпаричие, парите бяха укрити. Но хубавото е, че у хората го имаше възторга да се прави нещо. И тогава, връщайки му една земя, едно имотче, давайки му даже една барака – той вижда, че със собствените си сили може и да не чака на държавата.. Това беше нашето революционно действие, бих казал. Докато при Кирил Йорданов вече се създадоха олигарсите, създадоха се моловете, тази дребна търговия изчезна, хората станаха подвластни на много малко хора в този град. С тях Кирил Йорданов трябваше изцяло да се съобразява, както и със софийските играчи, за да оцелее. И тъй като при него формулата е „Оцелявай максимум време”, той лавираше между всичките тези хора, което му прави чест. Аз нямам тези качества. Аз съм директен, не обичам да ми се командва, да ми се нарежда, да се навеждам и затова се махнах – не казвам, че са кой знае какви качества в модерна България. Той в това отношение, виждате, изкара до четвърти мандата. Как е избиран, по какъв начин, как го крепяха… Той направи една много голяма грешка – накрая се помисли, че е човекът партия и човекът Варна. Абе, ти, човек, си 21 години във властта – не виждаш ли кой те слага и кой те маха. Не виждаш ли, че майка БКП/БСП те държи, слага те, разпростира ти ядрен чадър. Ама ходили и му правили проверка в Общината – дрън-дрън на търкалета.
Трябваше ли да се яви на последните избори пак като независим кандидат?
Мисля, че трябваше да прояви нюх и да види, че всеки човек се износва – дръпни се, бе, човек, дръпни се. Той натрупа достатъчно в хамбарчето – няма да умре от глад, няма да му се скърши суетата да е велик.
Ако имахте възможност да изберете един кметски мандат във времето след 1989 г. – кои години бихте избрали? Кои бяха най-лесни от икономическа, от политическа и всякаква друга гледна точка?
Трябва да признаем, че идването на царя на власт съвпадна с този по-ляв икономически модел, който се създаде в света - да се харчи повече, отколкото се произвежда. Аз не приемам определението, че в света има криза. Никаква криза няма, просто светът се наглася към това, което произвежда. По времето на царя в България се изпраха страшно много пари. Царското правителство си затвори очите за парите, които влизат в България. Спомнете си какъв бум беше на строителство, на инвестиции. Народът доволен, никой не пита откъде идват тези пари. Да имаше два грама стачки по улиците – даже и луди нямаше да стачкуват. Когато има пари в една държава, народът си затваря очите. Всички народи са така. И в Америка, когато им даваха заеми на безработните да си купуват къщи, никой не каза – чакайте, какво правите. Т.е. това беше времето, когато и местната управа беше доволна, честита, да не казвам, че си построи личния комунизъм. Но дойде времето на Бойко Борисов – той беше сложен да въведе рестриктивни мерки, както навремето се налагаше на Иван Костов. Иван Костов не е комуникативен, той беше тогава вечно нацупен, сега излиза, говори. Тогава една дума да кажеш – враг народен, ще те разстреля. Такъв си беше, затворен човек, иначе кадърен. Бойко е комуникатор, той има отличното качество да комуникира с масата. Това, че някой професор не се разбира с него – ще го замаже, ще мине и замине. Обаче масата го разбираше и той обясняваше всяко действие. Обаче от това натягане на болтовете се скъсаха самите болтове и избухна тази революция на обикновения човек с много ниски доходи.
Приоритетът на правителството на Бойко Борисов беше инфраструктурата – самият премиер се хвалеше и изтъкваше магистралите, строителството на пътища. След като правителството му подаде оставка, премиерът и министрите му признаха, че са подценили проблема с доходите на хората. В същото време голямата гордост на Кирил Йорданов беше социалната програма на Община Варна, която по думите му нямала аналог в цялата страна. Големите критики към него пък бяха за инфраструктурата. Означава ли това осъзнати потребности на избирателите - от правителството очакват да е работодател, да открива работни места, а от кмета очакват да е строител, да прави пътища и детски градини.
Кирил Йорданов, че е правил социална политика – той си е решил, тъй като той винаги идваше на власт с подкрепа на БСП. Да ми говори, че Варна била неговата партия – дрън-дрън, да ме извинява, че така му казвам. Ако не бяха БСП зад него…и в момента, когато го оставиха БСП, той падна. Сам видя, че тупна като круша за пет минути. Много е лесно да настроя едни гладни хора на улицата и да им кажа – този е виновен, вдигайте гилотината. Дали ще е Кирил Йорданов, дали ще сте Вие, дали ще съм аз. Гладът е страшно лош съветник. Излизаха Калинки, Кънчо-Боневци (арх. Калина Павлова и Кънчо Бонев, които са едни от водачите на варненските протести – бел. ред.) - традиционните за връзване, дето ги наричам. Т.е. всичко можеш да викаш. Не може да се отрече, че Кирил Йорданов е направил доста неща, но много сбъркаха с тази инфраструктура и не говоря за намалените пари. Тази схема, която развъртяха, извинявам се, ще го кажа – за крадене от тези дупки, всичко го знаят как става. Самите ръководители признават, че 1 кв.м. дупка средно е 17 лв. Казват – искат 5 лева да им върна, 1 лева за мен и как да оправя тази дупка. По наше време пак пълнехме дупки, дупки винаги има. Но асфалтирахме някои основни за движение улици в града, които и до ден днешен не са мръднали. Осветлението започна при нас да се реконструира. Кирил Йорданов, дето той почнал реконструкцията – дрън-дрън. Да излизаме сега да се хвалим или постоянно да се оплаквам какво ми е оставило комунистическото правителство. Да си спомняте да съм излязъл с някакъв доклад в какво състояние съм намерил Общината.
Виждате ли Кирил Йорданов отново в политиката? След кметуването Вие бяхте депутат, може ли той да продължи по вашите стъпки с формулата „независим”, като се кандидатира за мажоритарен депутат?
Това е абсолютна глупост, ако го направи.
Все пак има много поддръжници.
Поддръжници имаш точно до момента, докато те вземат нещо от теб. В политиката има неписан закон – приятел е този, който не се е превърнал във враг. Няма приятели в политиката. Тези, които сега го прегръщаха и целуваха, ще си говорим след една година за Кирил Йорданов. Да не се изхвърлям, аз поне вървя спокойно по варненските улици. Може да не ме поздравяват кой знае колко хора, но някой ще каже „здравей, кмете”, друг ще си обърне главата.
Разпознават ли Ви?
Все още ме разпознава по-възрастното поколение, което тогава е било на 20-25 години. На дърво да ударя, не са ме ругали, да ме спрат - „ама ти крадец, мошеник”. Знаят, че аз бях добронамерен. Създаваха легенди за нескончаемите богатства на Кирчев - да бяха дошли да ги направим заедно.
Как живеете сега?
В същия панелен апартамент живея, помогнах на сина си да се изучи (завършил образованието си в САЩ, където сега работи). За мен беше по-важно синът ми да се изучи, отколкото да правя нов апартамент – толкова си играх по комунистическо да направя този, постегнат е. И една кола като имам да карам, може да е малка, тя ми стига.
Каква е колата?
„Пежо” 207. Върши ми работа, има къде да я спра, нито обикалям с нея чак толкова, че да имам мощни джипове, мерцедеси. Ако ми подарите имоти и мерцедес, ще ви ги върна, не ми трябват.
Цялото интервю с Христо Кирчев може да чуете в звуковия файл.
