Превенцията е нещото, което не трябва да се подценява при кризисни ситуации. В закона има разписани обучителни действия и тренировки, които са били осмислени и са давали преки позитивни ефекти за ограничаване на щетите. Това коментира във варненския ефир на Дарик Яни Янев – бивш депутат от НДСВ, областен управител на Варна в периода 2001 - 2005 година и настоящ вицепрезидент на ВСУ "Черноризец Храбър".
Янев даде пример с бедственото положение в цялата страна през 2005 година, когато Варна пострада най-тежко от големия сняг.
„Това беше тежко изпитание. Бедствието беше в цялата страна, но единственото хубаво беше, че нямаше жертви“, обясни той и оцени действията на тогавашната власт като добри, тъй като според него реакцията на всички в процеса е била адекватна, а бедственото положение е било преодоляно в рамките на 5 дни.
Яни Янев подчерта, че ситуацията през 2005 година не може да се оприличава на тази в засегнатия район „Аспарухово“, тъй като сега бедствието е на местно ниво, а нормативната база е различна.
„Тогавашният правилник даваше пълномощия на областния управител при управление на кризи. Сега функциите са разделени – на място ръководни функции има кметът, а областният управител има възможност да се включи с координиращи действия по искане на кмета“, посочи бившият депутат.
Според него на местно ниво има достатъчно държавни звена, които могат да бъдат ангажирани в плана за борба с бедствия и аварии.
„Би трябвало да се търси съдействието на държавата, само когато нямаш сили на място. Независимо че структурите са държавни, те би трябвало да действат по разпореждане на кмета. Областният управител се включва, само когато бедствието премине между една или друга община. Фукнциите му са разграничени, за да не става сблъсък на правомощията на кмет с тези на областен управител“, поясни Янев.
По негови думи години наред дейностите по защита на населението са подценявани. Янев обаче призна, че има случаи, в които щетите няма как да бъдат ограничени с превенция.
„В конкретния случай това, което трябваше да се направи, е да се информира населението за това какво предстои. Нужна беше активна позиция на местните ръководства, на районните кметства, да се минава по махалите и да се предупреждават хората да не излизат“, посочи той.
Яни Янев призна, че не е запознат с двата проекта за реконструкция на дерето в „Аспарухово“, макар че пари за целта са търсени още по времето, когато е бил областен управител. За свлачищата във Варна той обясни, че проблемът е актуален с години заради многото средства, които са необходими за укрепване.
По отношение действията на държавно ниво Янев смята, че реакцията на премиера и министрите му, които посетиха Варна ден след потопа, може да се определи като „подмятания на принизено ниво“.
„Като че ли тези хора не са запознати пряко с функциите, които трябва да изпълняват. Задълженията им са разписани по закон. В нито един от коментарите им обаче не чух обосноваване - кое е техен ангажимент. Не чух за правомощията и задълженията на всеки един, а именно това дава поглед на хората, че те знаят какво правят“, каза Янев.
Той увери, че студенти от Варненския свободен университет системно се включват в помощ на пострадалите в „Аспарухово“.
„Студентите са там от първата минута на бедствието. Повече от 20 души са съдействали с каквото могат, включват се и преподаватели. Най-активни са от Факултета по архитектура. Важното е, че реакцията е спонтанна, не по команда. Изразява гражданска активност и отношение“, добави вицепрезидент на ВСУ.
По отношение на политическата ситуация в страната Янев коментира, че политическото бедствие в България е по-страшно от природното.
Съболезнователно писмо за трагедията във Варна от ръководството на МЕЖДУНАРОДЕН ФОНД ЧЕРНО МОРЕ - КАСПИЙСКО МОРЕ, организация, в която Яни Янев членува.
