Варна се слави с най-дългия графит у нас - този на Морска гара. И едни от най-красивите рисунки по стени, подлези и училищни сгради. Достатъчно е да споменем само Стената на героите в началото на Аспаруховия мост и портретите на Кирил и Методий на фасадата на училище „Свети Климент Охридски".
Но Варна е и град с много безсмислени и откровено грозни драсканици по стените. Безброй са сградите, пострадали от артистичните напъни на знайни и незнайни автори. И ако графитите са изкуство, то драсканиците по фасади и огради са незаконни и според общинските разпоредби се санкционират. В повечето случаи обаче авторите на уличните надписи и рисунки остават анонимни. Съответно и ненаказани.
В морската столица драсканиците са почти навсякъде. Имената на футболни отбори, музикални идоли и обяснения в любов са обичайна гледка. Регулирането на този процес се оказва трудна работа и отнема години работа.
По принцип много малко хора могат да направят разлика между драсканица и графит, по-скоро защото очакват да видят някакъв финален продукт. Всяко изкуство обаче, особено това на протеста, е процес. И тези хора не могат в един момент да се окажат професионалисти, смята Мария Баджакова от „Аморфа" - младежката група, популярна с графити инициативите си във Варна. „Ние обаче не сме ОК с драсканиците на някакви места, които не са ОК за повечето хора", казва Баджакова.
За по-строги санкции за драскащите по стените е Ламбрин Сотиров -председател на Обществения съвет по култура към общината и създател на музея „Стара Варна". Неотдавна над 110-годишната къща-музей бе надраскана на две места - в прослава на футболен клуб и на един от националните ни герои.
„Ако бъде уловен вандал, той трябва да бъде показан, за да се види, че така не трябва да се постъпва с архитектурните паметници", смята общественикът. Според него сградите са като хората и посегателството над тях е като над човешкото достойнство.
Най-евтиният начин да се изчисти една драсканица е обикновено пребоядисване. В редки случаи се използват и пароструйки. През 2008 г. от Общината обявиха, че се изпитва нова технология за почистването на графити от паметниците и сградите в града. Рекламирана бе технология с препарати, които заличават графитите и не позволяват повторното им нанасяне. Шест години по-късно драсканиците във Варна са повече от всякога.
Можем да се поучим от опита на Ню Йорк, където през 80-те години на XX век местната власт отделя огромни средства и започва интензивно почистване на драсканиците в метрото. След няколко месеца вандалите разбират, че няма никакъв смисъл от драскането и се отказват, разкри Сотиров.
От „Аморфа" пък смятат, че като превенция може да подейства създаването на легална стена, на която да може да се рисува.
