Десет години от трагедията с кораба Хера
Десет години от трагедията с кораба Хера / Sofia Photo Agency, архив

Днес се навършват 10 г. от най-голямата морска трагедия в родното корабоплаване. В петък, 13-ти февруари 2004 г., само на 7-8 мили от входа към Босфора и за по-малко от минута морето погълна "Хера" с 19 души на борда. Бяха извадени телата на трима българи и двама украинци, а останалите 14 моряци изчезнаха безследно. Други намерени, изхвърлени или изплували тела - няма и до ден днешен. В тези дълги години на очакване се появиха безкрайно много предположения, версии и мистерии около тайната, която сякаш "Хера" наистина отнесе на дъното в ледения и фатален ден. След като следствие, прокуратура и държавни институции си прехвърляха като горещ картоф драмата с кораба и екипажа му, изведнъж се появи искрица надежда за разплитането й. Главният прокурор Сотир Цацаров и служебният премиер Марин Райков заявиха миналата година, че следствието ще бъде възобновено, за да се установят причините за трагедията с "Хера". Сломени от мъка и неизвестност обаче, някои от близките на погълнатите моряци няма да дочакат истината. Още по-малко - възмездието. Защото си отидоха без време, прекършени от скръбта, пише в-к "Стандарт".

Без панихида днес близките на погубените моряци ще отбележат 10-тата годишнина от драмата. Преди 5 г. такава имаше - в старинния храм "Св. Успение Богородично" в морската столица. Роднините няма да палят свещи просто защото отказват да повярват, че моряците са мъртви. И мисълта, че един ден ще "изплуват", ги крепи. Сигурно е обаче, че някои няма да дочакат рожбите си. Като бащата на втория помощник капитан на "Хера" Боян Станков - Александър. Той си отиде миналата седмица. Преждевременно, от кахъри и коварна болест 65-годишният търговски директор на Пристанище-Варна се пресели в по-добрия свят. В морската столица го познаваха като изключителен професионалист. А Станков бе дясна ръка и на транспортния министър Данаил Папазов, докато беше шеф на порта. "Поболя се от мъка по момчето си", вайкаха се хората, които дойдоха да го изпратят преди седмица. Някои припомниха, че на "Хера" и злополучния курс тогава щял да се качва и големият син на Станков, също моряк, но извадил голям късмет - в последния момент нещо го задържало на брега. След трагичния инцидент младият мъж се отказал повече да плава.
Друг баща на моряк от "Хера", известен в морските среди във Варна, също бе пречупен от гибелта на момчето си. "Полудя от мъка, виждаме го да си разхожда кучето и да си говори сам", коментират в града в навечерието на годишнината.

Катастрофата - на дъното за минути

Историята на потъването на кораба "Хера" е до болка позната, но и до болка пълна с неизвестни. Липсата на разрешение за втори подводен оглед в Турция още повече засили съмненията, че истината се потулва. Във фаталния ден по обяд моторният кораб, натоварен с въглища, който плава от Керч, Украйна, за Гебзе, Турция, е спрян преди Босфора от служба "Управление на трафика", защото е трябвало да изчака в открито море - заради лошото време проливът е бил затворен. За анализатори на трагедията още тогава беше необяснимо защо турската служба, докато държи "Хера" в открито море, пропуска 11 други съда от сутринта до обяд. А и продължава да се твърди, че спасителните екипи на Турция по въздух и море не са действали бързо и адекватно. На 800 м се намира българският кораб "Вежен". Капитанът му Явор Миланов дава сигнал, че "Хера" се преобръща и вижда кармата на кораба, издигната над повърхността. След минута, точно в 12,50 ч, "Хера" вече не се забелязва над водата. Капитанът на "Вежен" вижда млад, леко облечен човек на спасителен плот, но бурята, силният вятър и снеговалеж не позволяват да му се помогне и той внезапно изчезва. Скоростта на вятъра е 90 км/ч, а вълнението на морето - 6 бала. След 40 дни турските водолази изваждат 5 трупа - на главния механик Петър Жеков Колев, на втория механик Олександр Серафимович, на третия механик Олексий Левченко, на електротехника Никола Спахиев и на стажант-механика Христо Милков. Всъщност тялото на младежа е първото, изкарано от водолазите. Негови приятели и бивши съученици още не могат да го прежалят - винаги беше душата на компанията, спомнят си с мъка за него те.

Останалите моряци са в неизвестност - капитанът Атанас Атанасов, първият пом.-капитан Петър Петров, вторият пом.-капитан Боян Станков, боцманът Начо Начев, Кирил Димов, Свилен Спасов, Илия Димитров, Филко Фердинандов, Пламен Димитров, Светослав Георгиев, Стефан Пеев, Желязко Колев, Мартин Минчев и Александър Каменов. Най-младите тогава са на едва 23 г. - Мартин Минчев и кадетът Александър Каменов. Всички са предимно варненци, останалите четирима - от Добрич, Шумен, Габрово и Горна Оряховица. Водолазите така и не откриват телата им.
Според официалната версия, при корабокрушението моряците са се намирали в салета /столовото помещение на кораба/, където са обядвали. Оттам възможностите за спасяване чрез бягство са били ограничени, и то за краткото време, в което "Хера" се озовала на дъното. След инцидента има мистериозни факти, които поддържат версията за живи моряци. Най-необяснимо е, че часове след потъването на кораба, телефонът на втория помощник-капитан Боян Станков давал свободно. Дъщерята на боцмана Начо Начев пък е получила SMS от него за рождения си ден на 17 февруари.

Хипотезите - потопени са заради ядрени глави

Версиите за гибелта на "Хера" са десетки. От капитанска грешка до технически проблеми и калпав ремонт до сблъсък с турска подводница. Първата не е издържана, защото капитанът Атанас Атанасов е имал славата на опитен моряк. Голяма част от екипажа пък е в роднински връзки с шефове на фирмата оператор на кораба "Провидънс шипинг". Дори единственият син на бившия шеф на Държавната инспекция по корабоплаване Стефчо Минчев - Мартин, третият помощник-капитан, също е бил на борда. Едва ли баща би пратил детето си на явна смърт, ако е знаел, че старият японски кораб е бил пред потъване. Според запознати с флота на Турция комшиите пък нямат такава подводница, която да потопи кораб, а самата тя да оцелее. 10 г. след инцидента морски експерти поддържат версията, че в жестокото време корабът е можел да се подслони под нос Калиакра, вместо да бърза към Босфора. Дори се твърди, че капитанът е разговарял след полунощ с дежурния от фирмата по безопасността на брега, но командата била: "Само напред, корабът е здрав!".

Според една от най-сензационните версии, публикувана в сайта "Афера" 4 г. след инцидента, "Хера" е пренасяла на борда си ядрени глави сред въглищата и зад мистерията с потъването й стои секретна военна операция. Според източници, тогава пожелали анонимност, е извършен десант, а турците още при първия оглед са покрили много следи.

Потъването нищят в Европарламента - включват се от партията на "Зелените", лекари от Норвегия и кой ли не. Евродепутатките от Италия Моника Франсони и Елен Флотр повдигнаха болезнения въпрос, като твърдяха, че единственият свидетел на трагедията - екипажът на българския кораб "Вежен", е бил разпитван 4 месеца след инцидента и на моряците е било забранено да говорят пред медии или пред когото и да било. Според тях и според снимковия материал, патолози са заключили, че намерените 5 тела са престояли не повече от няколко дни във водата, а бяха намерени 40 дни след инцидента. Така се появява тезата, лансирана от норвежки съдебни лекари и евродепутатките, че петимата са били убити на брега и са върнати обратно на потъналия кораб.

Експертите - въглищата са гибелен товар

"Оставете братската могила "Хера" в покой!", призовава, като и преди 10 г., кдп Никифор Герчев, който е специалист по морски аварийно-спасителни работи, участвал е в разследване на морски инциденти и извън Черноморски регион, ръководител е на морското сдружение за търсене и спасяване БУЛСАР. Още тогава той прави задълбочен анализ на трагедията "Хера" в сп. "Морски свят". И познавайки добре възможностите за спасяване на турската морска брегова охрана, изразява мнение, че тя е действала правилно и професионално. Кап. Герчев надълго и нашироко обяснява фактори и явления, които могат да окажат гибелно въздействие на корабите за насипни товари, какъвто е "Хера" (на 27 г). И дава черната статистика на потъналите кораби от 1990 до гибелта й - приблизително 220, завлекли на дъното около 1450. Оказва се, че годишно морето гълта 140 000 души - погубва пасажери като за 80 "Титаника". Гибелта на корабите за насипни товари е обичайно драматична, те потъват бързо, при това със значителни жертви, обяснява Герчев. Според него, при превозването на въглища има допълнително въздействие на здравината от взаимодействие на съдържащата се в тях сяра със стоманения корпус на кораба. Между другото, по време на Втората световна война съветските партизани са използвали това свойство за взривни смеси за унищожаване на немски обекти, обяснява Герчев.