Д-р Светлин Върбанов пред Дарик
94340
Д-р Светлин Върбанов пред Дарик
България не е сред първенците по брой на самоубийствата в световен мащаб, но те не са и малко. Сред основните причини хората да посягат на живота си са житейски несгоди, психични болести, сериозни кризи. Това заяви във варненския ефир на Дарик психиатърът д-р Светлин Върбанов.
Има случаи, в които извършителите го правят с демонстрация, но и те не бива да се подценяват. Псевдосуицидните опити са показни, но никога не можем да сме сигурни къде е границата и какви са намеренията, посочи той.
Най-застрашени от самоубийства са хората в напреднала възраст поради някои особености на битието им. Често те са самотни, чувстват се ненужни и безполезни, което ги подтиква към такива мисли, добави психиатърът.
Има сигнали, по които можем да доловим, че някой има самоубийствени намерения. На първо място декларацията, че някой иска да сложи край на живота си. Такова твърдение не бива да се подценява, дори човекът да го прави като зов за помощ. Когато някой започне да търси начин да се сдобие със средства, с които да се самоубие - оръжие, лекарства, също е тревожен сигнал. Ако той започне често да говори колко е безсмислен животът, а това е придружено с поведенчески промени, също може да означава, че обмисля подобно нещо.
Психичните разстройства са сред рисковите фактори за самоубийство, но не са задължителна предпоставка, обясни специалистът.
В такива случаи трябва да се търси помощ от психиатър, който да прецени какъв е рискът и какво може да се направи.
Медийното отразяване на самоубийствата влияе на обществото, тъй като често те се представят като сензация, вместо то да се разглежда като обществен феномен. Това води до нормализиране на суицидното поведение и приемането му като обичаен житейски акт. Така човек в тежко положение по-лесно може да стигне до такъв изход, коментира д-р Върбанов.
От европейските държави в Литва, Латвия и Русия са с най-голям дял на самоубийства. В Гърция те са най-малко. В Америка са над средното за света. Все още няма категорично обяснение на какво се дължат тези разлики.
Депресията е най-разпространеното психично заболяване. Тя е на челно място за инвалидизация. Все по-голям дял имат и тревожните разстройства заради стреса, в който живеем. При психозата и биполярните разстройства процентът се запазва постоянен, обясни психиатърът.
Антидепресантите имат като страничен ефект предизвикване на суицидни мисли, но често това става по друг механизъм. Депресивният пациент е сред рисковите за самоубийство. Но той рядко извършва такива опити, тъй като и волевата му активност е силно занижена и няма силата да извърши подобен акт. Самите лекарства не могат да доведат до самоубийство, категоричен е д-р Върбанов.
За някои от психическите заболявания има данни, че причината е наследствена. Не е задължително обаче те да се развият. Когато има такава предпоставка при стресова среда или ситуация, е по-вероятно да се отключи психично заболяване. Тревожните разстройства често възникват без да има фамилна обремененост.
Високият коефициент на интелигентност няма връзка с психическите болести. По-скоро предразположението към депресия се определя от мирогледа на човека. Нивото на щастие е константа, заложена на човека. Тя може да се промени малко и временно и отново да се върне обратно, което е свързано с личностните черти, обясни специалистът.
Д-р Светлин Върбанов, асистент по съдебна психиатрия към Катедрата по психиатрия и медицинска психология на МУ-Варна и лекар в Първа психиатрична клиника към УМБАЛ “Св. Марина”-Варна, бе отличен с престижната награда на японската асоциация - JSPN Fellowship Award. Той е първият българин, носител на това отличие. Изследването, за което д-р Върбанов бе награден, е част от международен проект и е за суицидните нагласи и причините за самоубийство.
Целият разговор с д-р Светлин Върбанов е в прикачения аудиофайл
Има случаи, в които извършителите го правят с демонстрация, но и те не бива да се подценяват. Псевдосуицидните опити са показни, но никога не можем да сме сигурни къде е границата и какви са намеренията, посочи той.
Най-застрашени от самоубийства са хората в напреднала възраст поради някои особености на битието им. Често те са самотни, чувстват се ненужни и безполезни, което ги подтиква към такива мисли, добави психиатърът.
Има сигнали, по които можем да доловим, че някой има самоубийствени намерения. На първо място декларацията, че някой иска да сложи край на живота си. Такова твърдение не бива да се подценява, дори човекът да го прави като зов за помощ. Когато някой започне да търси начин да се сдобие със средства, с които да се самоубие - оръжие, лекарства, също е тревожен сигнал. Ако той започне често да говори колко е безсмислен животът, а това е придружено с поведенчески промени, също може да означава, че обмисля подобно нещо.
Психичните разстройства са сред рисковите фактори за самоубийство, но не са задължителна предпоставка, обясни специалистът.
В такива случаи трябва да се търси помощ от психиатър, който да прецени какъв е рискът и какво може да се направи.
Медийното отразяване на самоубийствата влияе на обществото, тъй като често те се представят като сензация, вместо то да се разглежда като обществен феномен. Това води до нормализиране на суицидното поведение и приемането му като обичаен житейски акт. Така човек в тежко положение по-лесно може да стигне до такъв изход, коментира д-р Върбанов.
От европейските държави в Литва, Латвия и Русия са с най-голям дял на самоубийства. В Гърция те са най-малко. В Америка са над средното за света. Все още няма категорично обяснение на какво се дължат тези разлики.
Депресията е най-разпространеното психично заболяване. Тя е на челно място за инвалидизация. Все по-голям дял имат и тревожните разстройства заради стреса, в който живеем. При психозата и биполярните разстройства процентът се запазва постоянен, обясни психиатърът.
Антидепресантите имат като страничен ефект предизвикване на суицидни мисли, но често това става по друг механизъм. Депресивният пациент е сред рисковите за самоубийство. Но той рядко извършва такива опити, тъй като и волевата му активност е силно занижена и няма силата да извърши подобен акт. Самите лекарства не могат да доведат до самоубийство, категоричен е д-р Върбанов.
За някои от психическите заболявания има данни, че причината е наследствена. Не е задължително обаче те да се развият. Когато има такава предпоставка при стресова среда или ситуация, е по-вероятно да се отключи психично заболяване. Тревожните разстройства често възникват без да има фамилна обремененост.
Високият коефициент на интелигентност няма връзка с психическите болести. По-скоро предразположението към депресия се определя от мирогледа на човека. Нивото на щастие е константа, заложена на човека. Тя може да се промени малко и временно и отново да се върне обратно, което е свързано с личностните черти, обясни специалистът.
Д-р Светлин Върбанов, асистент по съдебна психиатрия към Катедрата по психиатрия и медицинска психология на МУ-Варна и лекар в Първа психиатрична клиника към УМБАЛ “Св. Марина”-Варна, бе отличен с престижната награда на японската асоциация - JSPN Fellowship Award. Той е първият българин, носител на това отличие. Изследването, за което д-р Върбанов бе награден, е част от международен проект и е за суицидните нагласи и причините за самоубийство.
Целият разговор с д-р Светлин Върбанов е в прикачения аудиофайл
