Проф. д-р Виолета Йотова
101405
Проф. д-р Виолета Йотова
Във Варна децата с диабет са 96 – толкова са регистрираните да получават инсулин. В училищата и детските градини обаче са известни само 46 от тях. Данните представи в интервю за Дарик Варна ендокринологът проф. д-р Виолета Йотова, началник на Първа детска клиника в УМБАЛ „Св. Марина” Варна.
Връчиха наградите на Община Варна на здравни работници по повод празника им (СНИМКИ)
Проф. Йотова разкри, че 50 варненски семейства крият от училищните власти, че децата им са с диабет. „Което означава, или че родителите смятат, че никой не може да помогне в училище на детето им, или се страхуват, че то ще бъде дискриминирано.”
В България в училищата и детските градини грижи се полагат за децата със специални нужди, към тях обаче все още не са се присъединили децата с хронични заболявания, като например епилепсия и диабет, астма и други.
Към тези деца се подхожда както към здравите ученици, което нарушава техните права и застрашава здравето и дори живота им, заяви проф. Йотова, която е и председател на Дружеството по детска ендокринология.
Наскоро във Варна се проведе дискусионна Кръгла маса, посветена на грижата за децата с хронични заболявания в детските заведения и училищата и липсата на адекватна подзаконова нормативна уредба в тази област. На форума специалисти коментираха проблема с грижата за тецата с диабет, епилепсия и други хронични заболявания.
Пред Дарик Проф. Йотова заяви, че в училищата трябва да има човек, който е запознат със специфичните нужди на децата с хронични заболявания и който да може да реагира, ако едно дете с диабет изпадне в хипогликемия например. Наличието на обучен за целта човек трябва да бъде уредено с подзаконов акт, каквито има в други европейски страни.
В Швеция например проблемът е решен от 2006 г., когато е прието специално законодателство, което гарантира присъствието на специално обучен човек от училищния персонал. Не е задължително въпросното лице да е с медицинско образование, но всяко учебно заведение е длъжно да се погрижи някой от персонала да е подготвен да реагира на нуждите на децата с хронични заболявания. В Швеция вече отчитат добри резултати по отношение на контрола на диабета.
Подобно законодателство е прието и в САЩ и Австралия. Обученият член на училищния персонал има грижата да поставя инсулин, ако това е необходимо, да държи връзка с родителите и личния лекар, да реагира адекватно в ситуации на проява на заболяването. Тези задължения на съответния човек вървят със съответното заплащане, което задължително влиза в бюджета на учебното заведение.
В България има почти 2000 деца и юноши с диабет. „Не мисля, че това е бройка, която можем да си позволим да загубим”, каза детският ендокринолог.
Децата с хронични заболявания не бива да бъдат лишавани от нормален училищен живот, часове по физическо възпитание, лагери и излети. А това се случва в България, защото или родителите не пускат децата си, или те биват дискриминирани от учителите, които се притесняват да поемат отговорност.
Проф. Йотова даде пример с дете на 3,5 години с току що отключен диабет. От детската градина, в която то е записано, правили непрекъснато опити то да не ходи при тях, като затруднявали родителите с различни изисквания, като да му осигурят специална кухня. „Децата с диабет трябва да ядат същото като здравите деца, както и да спортуват. Просто някой трябва да знае съответните количества”, категорична е проф. Йотова.
„Мисля, че в основата на това отношение стои страхът да не бъдеш инкриминиран и да не носиш вина и отговорност. Хората се опитват да не станат потенциални виновници”, коментира ендокринологът.
Във Варна вече се работи в тази посока благодарение на проект, финансиран от Община Варна. За всяко дете с хронично заболяване е изготвен индивидуален план, който се следва в моменти на необходимост. Засега обаче училищният медицински персонал отговаря за децата със специфични потребности. Но все пак това е стъпка към правилното поведение, каза проф. Йотова.
„Държавата в момента е никъде. Няма наредба от МЗ за отношение и поведение към хронично болните деца. Необходимо е законодателство, което да гарантира това”, категорична е проф. Виолета Йотова.
Целият разговор с проф. д-р Виолета Йотова е в прикаченото аудио.
Връчиха наградите на Община Варна на здравни работници по повод празника им (СНИМКИ)
Проф. Йотова разкри, че 50 варненски семейства крият от училищните власти, че децата им са с диабет. „Което означава, или че родителите смятат, че никой не може да помогне в училище на детето им, или се страхуват, че то ще бъде дискриминирано.”
В България в училищата и детските градини грижи се полагат за децата със специални нужди, към тях обаче все още не са се присъединили децата с хронични заболявания, като например епилепсия и диабет, астма и други.
Към тези деца се подхожда както към здравите ученици, което нарушава техните права и застрашава здравето и дори живота им, заяви проф. Йотова, която е и председател на Дружеството по детска ендокринология.
Наскоро във Варна се проведе дискусионна Кръгла маса, посветена на грижата за децата с хронични заболявания в детските заведения и училищата и липсата на адекватна подзаконова нормативна уредба в тази област. На форума специалисти коментираха проблема с грижата за тецата с диабет, епилепсия и други хронични заболявания.
Пред Дарик Проф. Йотова заяви, че в училищата трябва да има човек, който е запознат със специфичните нужди на децата с хронични заболявания и който да може да реагира, ако едно дете с диабет изпадне в хипогликемия например. Наличието на обучен за целта човек трябва да бъде уредено с подзаконов акт, каквито има в други европейски страни.
В Швеция например проблемът е решен от 2006 г., когато е прието специално законодателство, което гарантира присъствието на специално обучен човек от училищния персонал. Не е задължително въпросното лице да е с медицинско образование, но всяко учебно заведение е длъжно да се погрижи някой от персонала да е подготвен да реагира на нуждите на децата с хронични заболявания. В Швеция вече отчитат добри резултати по отношение на контрола на диабета.
Подобно законодателство е прието и в САЩ и Австралия. Обученият член на училищния персонал има грижата да поставя инсулин, ако това е необходимо, да държи връзка с родителите и личния лекар, да реагира адекватно в ситуации на проява на заболяването. Тези задължения на съответния човек вървят със съответното заплащане, което задължително влиза в бюджета на учебното заведение.
В България има почти 2000 деца и юноши с диабет. „Не мисля, че това е бройка, която можем да си позволим да загубим”, каза детският ендокринолог.
Децата с хронични заболявания не бива да бъдат лишавани от нормален училищен живот, часове по физическо възпитание, лагери и излети. А това се случва в България, защото или родителите не пускат децата си, или те биват дискриминирани от учителите, които се притесняват да поемат отговорност.
Проф. Йотова даде пример с дете на 3,5 години с току що отключен диабет. От детската градина, в която то е записано, правили непрекъснато опити то да не ходи при тях, като затруднявали родителите с различни изисквания, като да му осигурят специална кухня. „Децата с диабет трябва да ядат същото като здравите деца, както и да спортуват. Просто някой трябва да знае съответните количества”, категорична е проф. Йотова.
„Мисля, че в основата на това отношение стои страхът да не бъдеш инкриминиран и да не носиш вина и отговорност. Хората се опитват да не станат потенциални виновници”, коментира ендокринологът.
Във Варна вече се работи в тази посока благодарение на проект, финансиран от Община Варна. За всяко дете с хронично заболяване е изготвен индивидуален план, който се следва в моменти на необходимост. Засега обаче училищният медицински персонал отговаря за децата със специфични потребности. Но все пак това е стъпка към правилното поведение, каза проф. Йотова.
„Държавата в момента е никъде. Няма наредба от МЗ за отношение и поведение към хронично болните деца. Необходимо е законодателство, което да гарантира това”, категорична е проф. Виолета Йотова.
Целият разговор с проф. д-р Виолета Йотова е в прикаченото аудио.
