„Севилският бръснар“ от Джоакино Росини е предсезонната премиера на Държавна опера-Стара Загора. Режисьорът Славчо Николов поставя операта в оригиналната и версия на италиански език заедно с младия и талантлив диригент Димитър Косев и хореографа Ромина Славова. Художник на декора е Александър Гьошев.
Спектакълът е на 6 октомври от 19:00 часа в операта.
В ролята на Фигаро е младият и изключително талантлив солист на Държавна опера-Стара Загора Валери Турманов. Целият състав на представлението е звезден - Граф Алмавива е Николай Моцов, Розина е Петя Петрова, Доктор Бартоло е Евгений Арабаджиев, Дон Базилио – Пламен Кумпиков, Берта – Яница Нешева, Фиорелло е Теодор Петков, Амброжио- Драгомир Христов, Нотариус, Лаженест - Александър Желев, Офицер - Любомир Петков, Клеветата - Петя Вънева, оркестър, хор и балет на Държавна опера Стара Загора.
Какво, къде, кога в Стара Загора
„Севилският бръснар“ на Росини и „Травиата“ на Верди са най-любимите на старозагорската публика постановки. За 90те години от създаването на Операта в града ни те са най-често играни на сцената и. Операта „Севилският бръснар“ от Джакино Росини е поставена в Града на липите за първи път на 4 декември 1927 г. Следващите премиери са на 3 януари 1945 г., 19 ноември 1957 г., 29 април 1972 г., 18 септември 1980 г., 20 май 1991 г., 9 октомври 1998 г. Последната премиера на „Севилският бръснар“ на сцената на операта в Стара Загора бе на 13 юли тази година.
Операта най-напред се наричала “Алмавива, или напразна предпазливост”, тъй като опера със заглавие “Севилският бръснар” вече била написана от Джовани Паизиело, автор на повече от 100 опери. Росини изпитвал уважение и не желаел да причинява огорчение на възрастния композитор. Либретистът Чезаре Стербини преработва значително комедията на Бомарше. Тя загубва доста от своята сатирична и изобличителна сила. Така например, граф Алмавива от типичен представител на аристокрацията се превръща в симпатичен влюбен младеж. Но Стербини, като добър познавач на сцената, прави едно сполучливо либрето за комична опера.
През 1816 г. 24-годишният Джоакино Росини за рекордно кратък срок написва и поставя своята опера, което го представя като талантлив оперен драматург, достоен последовател на Моцарт и на най-хубавите оперни традиции в италианската опера-буфа.
“Севилският бръснар” е истински реалистична музикална комедия. Любопитна е сценичната съдба на тази опера. На премиерата, състояла се в Рим на 20 февруари 1816 г. тя се проваля. За този неуспех допринасят и привържениците на Паизиело, които устроили шум и бъркотия в залата, за да попречат на публиката да възприеме спокойно новата опера. Но още на третия спектакъл “Севилският бръснар” попада в числото на тези музикални произведения, които никога не остаряват. На времето един от вестниците в Рим пише: “Ако на премиерата “Севилският бръснар” не срещна одобрение от публиката, то втория път и на следващите спектакли той бе оценен по достойнство и предизвика такъв ентусиазъм, че целият театър се тресеше от възгласите “E viva!” по адрес на маестро Росини. Неколкократно викан на сцената след спектакъла, той най-накрая бе отведен в къщи при светлината на стотици факли».
Спектакълът е на 6 октомври от 19:00 часа в операта.
В ролята на Фигаро е младият и изключително талантлив солист на Държавна опера-Стара Загора Валери Турманов. Целият състав на представлението е звезден - Граф Алмавива е Николай Моцов, Розина е Петя Петрова, Доктор Бартоло е Евгений Арабаджиев, Дон Базилио – Пламен Кумпиков, Берта – Яница Нешева, Фиорелло е Теодор Петков, Амброжио- Драгомир Христов, Нотариус, Лаженест - Александър Желев, Офицер - Любомир Петков, Клеветата - Петя Вънева, оркестър, хор и балет на Държавна опера Стара Загора.
Какво, къде, кога в Стара Загора
„Севилският бръснар“ на Росини и „Травиата“ на Верди са най-любимите на старозагорската публика постановки. За 90те години от създаването на Операта в града ни те са най-често играни на сцената и. Операта „Севилският бръснар“ от Джакино Росини е поставена в Града на липите за първи път на 4 декември 1927 г. Следващите премиери са на 3 януари 1945 г., 19 ноември 1957 г., 29 април 1972 г., 18 септември 1980 г., 20 май 1991 г., 9 октомври 1998 г. Последната премиера на „Севилският бръснар“ на сцената на операта в Стара Загора бе на 13 юли тази година.
Операта най-напред се наричала “Алмавива, или напразна предпазливост”, тъй като опера със заглавие “Севилският бръснар” вече била написана от Джовани Паизиело, автор на повече от 100 опери. Росини изпитвал уважение и не желаел да причинява огорчение на възрастния композитор. Либретистът Чезаре Стербини преработва значително комедията на Бомарше. Тя загубва доста от своята сатирична и изобличителна сила. Така например, граф Алмавива от типичен представител на аристокрацията се превръща в симпатичен влюбен младеж. Но Стербини, като добър познавач на сцената, прави едно сполучливо либрето за комична опера.
През 1816 г. 24-годишният Джоакино Росини за рекордно кратък срок написва и поставя своята опера, което го представя като талантлив оперен драматург, достоен последовател на Моцарт и на най-хубавите оперни традиции в италианската опера-буфа.
“Севилският бръснар” е истински реалистична музикална комедия. Любопитна е сценичната съдба на тази опера. На премиерата, състояла се в Рим на 20 февруари 1816 г. тя се проваля. За този неуспех допринасят и привържениците на Паизиело, които устроили шум и бъркотия в залата, за да попречат на публиката да възприеме спокойно новата опера. Но още на третия спектакъл “Севилският бръснар” попада в числото на тези музикални произведения, които никога не остаряват. На времето един от вестниците в Рим пише: “Ако на премиерата “Севилският бръснар” не срещна одобрение от публиката, то втория път и на следващите спектакли той бе оценен по достойнство и предизвика такъв ентусиазъм, че целият театър се тресеше от възгласите “E viva!” по адрес на маестро Росини. Неколкократно викан на сцената след спектакъла, той най-накрая бе отведен в къщи при светлината на стотици факли».
