Преди 100 години Българската армия прави едни от най-великите си подвизи и едно от най-забележителните военни постижения, превземайки считаната за недостъпна Одринска крепост. Към 10 часа на 13 март, по стар стил 26 март, 1913 г. турците развяват белите знамена. По това време всички фортове на източния сектор са в ръцете на българските войски. Една от първите части, която влиза във Одрин е 6-та рота на 23 Пехотен Шипченски полк. Към 11 часа целият полк с развято знаме и под такта на музиката навлиза в град Одрин.
По пътя на българската бойна слава, а днес по пътя на българската памет, която най-ревностно пазят Тракийското дружество в Казанлък „Капитан Петко войвода" и тракийските дружества в Енина и Кърн на 23 март 2013 г. вървяха техни членове и родолюбиви граждани от община Казанлък.
В българската църква „Св. Георги Победоносец" в Одрин, възстановена с подкрепата на тракийските дружества и съхранена с изключителната отдаденост и труда на покойния Филип Чакърък, бе отслужена заупокойна молитва в памет на стотиците жертви, дадени в боевете за Айваз баба. Делото на Филип Чакърък е продължено от неговия син - свещеник Александър Чакърък, Той и неговото семейство поддържат църквата заедно с ентографската експозиция към нея и българското гробище. То се намира близо до „Св. Георги Победоносец", на един слънчев скат на Одрин. Тук са положени три паметни плочи на загинали българи при превземането на Одринската крепост. До каменните плочи тракийци поставиха българското знаме, преляха с българско вино, раздадоха хляб и свидоха глави в памет на загиналите герои, между които много казанлъчани, крънчани и енинци.
Айваз баба бе третото място, което тракийци от община Казанлък изкачиха. Тук думите на Костадинка Димитрова, потомка на тракийски бежанци, развълнува присъстващите. „Тук, на този стръмен хълм, красивите цветя, които поникват всяка пролет, сякаш са очите на нашите войници, останали завинаги в тази земя, заради свободата на България. Росата по тревата сякаш са сълзите на онези смели български мъже и момчета, които не се завърнаха по родните места, и на техните близки, които дълго ги очакваха". С изключително емоционалното си слово Костадинка Димитрова напомни на всички, че никога, по никакъв повод не трябва да забравяме, че имаме героично минало, с велики и саможертвени наши предци, чието име трябва да носим с чест и достойнство.
Загубите на Шипченци в боевете за Одрин са големи: убити 2-ма офицери, 123 подофицери и войници и ранени 18 офицери и 1291 подофицери и войници, без вест изчезнали войници са 105. Всичко излезли от строя 1537 войници. По пътя към Айваз-баба шипченци вземат трофеи, някои от които в момента се намират в музей „Искра": 28 оръдия с пълни зарядни ракли и 2 картечници, три знамена, голям здрав прожектор, повече от 1000 пушки и много патрони, 2 лагера с 1000 чадъри, една артилерийска тръба и др.
Със своя изключителен героизъм и саможертва, войниците от 23 пехотен Шипченски полк, наричан от противниците „лудият полк" заради безпрецедентната храброст на воините, дават своя безценен принос за превземането на Одринската крепост, считана за непревземаема. За успешния финал е приложено такова военно изкуство, което прави действията на българите- обект на задълбочени проучвания от всички западноевропейски армии.
23 Пехотен шипченски полк, освен с героизма на своите офицери и войници, остава в златните страници на нашата история и с воинският химн „Велик е нашият войник". Той е създаден през 1916 г. ( Първата Световна война) като марш на 23 Пехотен шипченски полк. Само за една нощ край Охридското езеро Михаил Шекерджиев редник в 23 Пехотен Шипченски полк на Осма Пехотна Тунджанска дивизия, написва музиката, а текстът е на подпоручик Константин Георгиев.
По инициатива на признателните потомци на Шипченци, с подкрепата на проф. Генчо Начев, кардиохирург, Почетен гражданин на Казанлък и потомък на участник в Балканските войни, и със съдействието на Община Казанлък през 2011 г. пред Гарнизон-Казанлък бе открита паметна плоча на двамата автори на химна „Велик е нашият войник". Заедно с това патриотично дело излезе и книгата „Историята на 23 Пехотен Шипченски полк" със съставители Красимир Узунов и проф. Генчо Начев, запечатала подвига на Шипченци и превърнала се в истинско ръководство по родолюбие.
