Във фоайето на Драматичен театър "Гео Милев" в Стара Загора от 17 часа ще бъде поставена съболезнователна книга по повод смъртта на Леда Гео Милева.
Депутатите запазиха минута мълчание в нейна памет. Предложението беше направено от Стефан Данаилов. "Тя не изневери на децата и мечтаеше да гледаме на нещата около нас с възторга на детските очи", спомни си Ламбо. "Поклон пред тази ярка личност, която раждаше частица по частица искреност", бяха думите на Данаилов.
....Тя с умиление се връща назад във времето, когато единственият дом за семейство Милеви е била къщата в Стара Загора. На нейно място сега се намира къща - музей "Гео Милев".
Авторката на "Зайченцето бяло" разказа за Дарик радио през 2010 година спомените си от прашните старозагорски улици, аромата на липи и стария дъб в къщата-музей "Гео Милев".
- С какво свързате Стара Загора?
Спомените ми са свързани с къщата на моя дядо, сега къща - музей "Гео Милев". С тази къща съм кръвно свързана. Там, аз и сестра ми Бистра, прекарвахме всичките училищни ваканции. Помня и хубавите дворове с много дървета и цветя ...В моите спомени е и Аязмото, което е един от символите на Стара Загора. Аз съм кръстена там от самия митрополит Методий Кусев. Наскоро посетих града, когато цъфтят липите. Такъв аромат се носеше...Тогава почувствах какво е да живееш под липите. Такива са моите спомени от града - колко е хубава главната улица, Градската градина... Смятам, че Стара Загора е една перла на Тракия!
- Обиколили сте много места по света. В кое откривате частица от Стара Загора?
Стара Загора е уникална! Тя е много българска и със свой особен облик. Стара Загора има уникална атмосфера!
- В двора на къщата-музей "Гео Милев" има един дъб с интересна история. Разкажете повече!
Дъбът е посаден в началото на 20 век от баща ми и чичо ми. Техният баща - дядо ми Мильо, обичал в неделя сутринта да води момчетата на разходка. Веднъж ги завел в Станционната градина. Било е есен и имало нападали жълъди. Децата събрали по няколко жълъдчета, а дядо Мильо им обяснил, че от това малко жълъдче, ако се посади и се полива, израства най-голямото, най-здравото, най-хубавото дърво. И наистина,момчетата посадили няколко жълъдчета в двора. От тях едно, посадено от баща ми, успяло да порасне и да стане днешният над 100-годишен дъб.
- Връщам ви отново в спомените за бащината къща...
Когато бяхме малки се събирахме в двора на бащината къща и си разказвахме приказки. Аз бях главната разказвачка. Почвах някоя приказка, без да знам как ще завърши, но от дума на дума се намираше и края... Особено интересно беше, когато изнасяхме представления пред родителите. Веднъж играхме приказката "Пепеляшка". Не мислихме роли, просто импровизирахме. Родителите дори си платиха с истински стотинки, за да ни гледат. Дворът ни обединяваше, събирахме се заедно и вечеряхме. Беше почти като дворът на чорбаджи Марко от "Под игото".
За дарителството, свързано с къща музей "Гео Милев", Леда Гео Милева е удостоена със званието "Почетен гражданин на Стара Загора" на 12.10.1997 г.
Леда Милева почина на рождения си ден-5 февруари.
