Това е универсално преживяване в киното: по време на сцена на насилие много зрители се напрягат, отдръпват се или правят гримаса. Доскоро науката не можеше да обясни тази реакция.
Но ново проучване показва, че в тези моменти, освен анализа на образите, проблясващи пред очите ни, човешкият мозък активира области, които ни позволяват да възприемаме усещания, свързани с докосването, съобщава списание "Нейчър".
Николас Хеджър, невролог от Университета в Рединг в Англия , е водещият автор на изследването. Заедно с екипа си той демонстрира, че само визуалната информация е достатъчна, за да стимулира мозъчните области, участващи в обработката на физическото докосване. „Когато видим някой да бъде гъделичкан или нараняван, областите на мозъка, които обработват докосването, се активират според модели, съответстващи на съответната част на тялото “, обясни той в прессъобщение . „Нашият мозък проектира това, което виждаме, върху собственото ни тяло, „симулирайки“ тактилно усещане, дори ако нищо физическо не ни се е случило.“
За да анализира мозъчната активност пред екран, екипът на Николас Хеджър е извършил сканиране на 174 доброволци, гледащи кратки видеоклипове. Тези видеоклипове, с продължителност от 1 до 4,3 минути, са взети от шест холивудски филма : „Социалната мрежа“ , „В началото“ , „Оушънс 11" , „ Сам вкъщи“ , „Ерин Брокович“ и „Империята отвръща на удара“ .
Данните от образната диагностика на мозъка от проучването разкриха, че зрителната и тактилната система на мозъка са тясно свързани. Определени мозъчни области съответстват на места по тялото ни, които също съответстват на места на екрана. Например, мозъчните области, свързани с лицето, са свързани с горната част на екрана. Тези, свързани с краката, са свързани с долната част. Вентралните области са свързани с частта от тялото, която участникът гледа, независимо от действителното ѝ местоположение на екрана.
Николас Хеджър обяснява: „Този диалог работи и в обратната посока. Например, когато се движите в тъмното, за да отидете до тоалетната, тактилните усещания помагат на вашата зрителна система да изгради ментална карта на мястото, дори с минимална зрителна информация. Този процес на „запълване“ илюстрира сътрудничеството на различните ни сетива за генериране на съгласуван образ на света . “
„Това откритие може да промени разбирането ни за разстройства като аутизъм “, смята изследователят. Много теории предполагат, че вътрешната симулация на това, което виждаме, ни помага да разберем преживяванията на другите и тези процеси може да функционират по различен начин при аутистичните хора. Изучаването на мозъчните образи на човек, гледащ филм, би могло да бъде и далеч по-приятен научен метод от традиционните сензорни тестове, които Николас Хеджър описва като изтощителни, особено за деца или хора с нарушения на сензорната обработка. Авторите на изследването са стигнали до следното заключение: Тези резултати разкриват фундаментален принцип на организацията на мозъка и най-накрая ни дават отговор на въпрос, който винаги ни е интригувал.
