"Виното е разширение на личността".
Шарл Бодлер
Увертюра.
Изборът й е просто логичен, когато става дума за вино. Като мода, като бизнес, като култура, като поминък, като цивилизационен избор, като любов и пътешествие. Тя и фамилията й са се превърнали в нарицателно за града и страната, когато стане дума за качествено, добро вино, за споделяне на удоволствието от добрата напитка.
Признава, че попада в необятния и безкраен хоризонт на виното, благодарение на една голяма любов - Мирослав, който я удвоява по две: към него и към виното. Като съществен елемент от духовната култура на света, като цивилизационен избор и културен хоризонт.
За себе си казва, че е дете на хепи соца, пораснало в интелигентно семейство на лекарка и изобретател, в което виното не е било напитката на почит. У нас се пиеше друго, спомня си Анна Динева-Дундакова, лъчезарната и безкрайно ерудирана домакиня на емблематичния магазин за напитки от цял свят в Казанлък.
Част 1.
Завършилата със сребърен медал казанлъшката математическа гимназия Анна прави първите си срещи с винените хоризонти като студентка в Лесотехническия университет в София. Там завършва атрактивната и до днес специалност ландшафтен архитект.
Съдбовната й среща със студента по лозарство и винарство Мирослав Дундаков я дарява с още една нова съдбовна любов - винената.
Виното е универсална метафора и социален психолог, стига човек да познава неговите послания и да умее да ги разчита, казва от позицията на 24-те си години винена любов Анна Дундакова.
С фамилията правят винения си прощъпулник в твърде специфичния бизнес почти авантюристично: през 1990 година, с парите от сватбата си, на 12 квадратни метра, купуват 100 бутилки от тогавашните различни вина и... започват.
Първите години е трудно: да налагаш този вид култура и стандарти при положение, че за българина няма по-свято и скъпо нещо от домашното вино, си е чиста проба авантюризъм, казва Анна.
Още повече, че при социализма отношението на българина към виното е съвсем различно от сега.
Днес виното е мода. Българинът започна да пие и да търси качествено, хубаво вино, казва с радост Анна Дундакова и не пропуска да отбележи и съществената роля за това отношение на организираните и ентусиазирани нейни колеги вече 3 години поред Фестивал на виното „Розе" в Казанлък, по време на празниците на розата. За настоящата година отново подготвят такъв, в дните на Празника на розата, на 7 и 8-ми юни.
Младите хора започнаха да пият розе, то е вече един от атрибутите и символите на интелигентните хора, за които виното е особен вид сетивност и споделяне, хоризонт, елегантно и красиво бягство от провинциалността, убедена е Анна.
Дългите й години работа във винения салон, стотиците й срещи с винопроизводители и виноценители, посещенията й на различни борси, панаири и винени форуми, са я убедили, че отношението към виното добавя много към психологическия образ на всеки човек.
Да умееш да различиш хубавото от лошото вино, да се дистанцираш от едното и да оцениш и похвалиш другото означава, че си човек с много опит и богата култура, казва родената под знака на необятните „Близнаци" ландшафтна архитектка, превърнала се във винен експерт и изследовател по избора на живота... и любовта.
Затова е и щастлива, когато в семейния уникален и уютен винен салон, в каквото с много усилия, труд, постоянство и любов са успели да превърнат малкото дървено павилионче, влизат истински ценители на доброто вино от близо и далеч. Познавачи, за които виното е, освен напитка и отношение, споделена радост и удоволствие, красиво пътешествие по различни земи и култури, дипломация, разширение на личността, емблема за толерантност и широка мярка за света, както Аннна обича да цитира великия Бодлер.
С годините ценителите на качествените вина се множат, добрите български изби, вече над 240, все повече осъзнават, че правенето на модерно вино, качествено и търсено, е постоянно усилие за налагане на стандарт, на лесно и постоянно разпознаваемо качество, в защита на клиента.
Тази лична философия, изграждана с годни, Анна е убедена, че работи и е щастлива от факта, че все повече стават нейните последователи. Затова е и непримирима и винаги е готова на горещ спор в името на убеждението, че непрестанните компромиси за производството на по-евтини вина неминуемо са свързани с по-ниско качество, което превръща стоката в боклук.
А този процес е двустранен: консумираш боклуци, превръщаш тялото си в боклук, категорична е Анна. Затова и не спира да повтаря, че колкото по- бедни, с по-малко средства разполагат хората, толкова трябва да са по-взискателни към качеството. Не само на виното.
Днес в семейния винен салон, превърнат с много финес, вкус, стил и любов в своеобразен винен бутик и музей, могат да се открият над 3 хиляди различни винени номенклатури. Вина от цял свят, напитки от 6 континента, изкушаващи с аромат, визия, качество са запазената марка на салона, отглеждан с много любов от фамилията Дундакови. Филтриран коняк, мексиканска текила, тасманийски вина са само част от шармантната пъстрота на салона. Пребогатият й винен щанд къта и най-ценното й вино и най-отлежалото, което Дундакови притежават. То ще бъде дарено за голяма кауза, казва Анна, по отношение на 64- годишното португалско вино „Тинтарорис", родено в Долината на река Дуро и произведено през далечната 1948 година. Колекцията на стар моряк съхранява ценния винен трофей дълго време, преди да попадне в ръцете на Дундакови. Интересната му история и вкусът на мъдрост формират и цената му, шокираща за мнозина - 999. 99 лева за бутилката.
Част 2.
С червено Анна Дундакова споделя хубавите дни в живота си. И не дотам добрите. Защото виното се оказва универсален спътник, две различни проекции на живота и любовта: с него ни посрещат на света и с него ни изпращат, казва Анна, неуморна в търсеното си на непознати винени хоризонти. Голяма част от своята работа и дейност в салона е посветила на винената просвета като отношение, история, знания - с цел съхраняване на поминъка и уважение към напитката на боговете. Виното е поминък, любов и живот, убедена е тя и ниже разказ за това, как всъщност оцелява днес българското винопроизводство. Малките изби все повече започват да усещат потребност от обединение с цел запазване на качествените български сортове грозде и качествените български вина.
Не спира да се диви на мащабността в мисленето на предците ни, когато още през 1896 година, по покана на тогавашното Министерство на земеделието и търговията, в България пристига френският граф Виола. Най-известният френски ампелограф/бел. авт. от ампелография - гр. наука за произхода и сортовете лози в света/, има за задача да обходи цялата страна и да и изследва българските сортове лози. Всичко това е породено от нашествието в Европа няколко години по-рано, през 1883 година, на американската червена филоксера /вид мухичка/, която унищожава над 80% от българските лози до 1912 година. От близо 1 млн. декара лозя в страната през 1883 г. , само за 30 години, се стопяват до около 450 хиляди декара . Възстановяването на площите продължава до 1938 година.
След края на обиколката си по българските земи граф Виала пише специален рапорт до тогавашния министър на земеделието Стефан Гудев, в който оценява изключително високо качествата на българските сортове лозя - мавруд, врачански мискет, памид, гъмза и препоръчва да се работи по селекцията им. На тези негови препоръки се базира и създадената няколко години по-късно, през 1902 в Плевен, на първата българска опитна станция по винарство и лозарство, която е 4-та в света.
В рапорта си французинът препоръчва да се избягват и лошите местни практики „като правенето на вино в зимници, смесването на узряло с неузряло грозде, използването за правене на вино на дивата лоза
/алжирката/, оставянето на виното заедно с джибрите, докато не се изпие" и други. Практики, прилагани все още в някои райони в домашни условия. Граф Виала препоръчва и обединяване на винопроизводителите с цел „прилагане на модерните практики на виноделие". Така през 1909 година в Сухиндол се ражда първото Лозаро-винарско обединение в страната.
Финални акорди.
Днес българското вино и българският винопроизводител преживяват своя Ренесанс, убедена е Анна Дундакова. Затова искрено се радва и на появата на всяка нова марка, всяко ново вино. Затова е и неуморна във винените си събития и беседи, винените дегустации, които тя и фамилията й организират. С помощта и на колеги. Всеки петък след 17 часа във винения салон могат да се дегустират познати и непознати вина на различни винени изби от страната и чужбина, да се научи нещо ново за виното и неговите необятни хоризонти.
Възпитаваме сетива, а сетивният човек е толерантният човек, казва за този си вид просвета Анна Дундакова. И бърза да сподели, че най-важното за доброто вино е то да е споделено. С добри хора, добри мисли и добра храна. Като важен елемент от човешкото ни себеуважение.
Често непростимо пропилян някъде по пътя на човешките ни малки неволи
