В края на тази седмица футболните отбори в България подновяват участието си в първенството на А група. На старозагорския Берое предстои поредния тежък сблъсък - срещу шампиона Лудогорец. Двубоят е в събота от 20,00 часа на стадион „Берое" в Стара Загора, а тимът на Петър Хубчев заема второто място във временното класиране въпреки че е единственият отбор без загуба сред 10-те състава в А група.
Последните седмици на август за „зелено-белите" бяха съпътствани от сериозно напрежение заради скандалите около нападателя Жуниор Мапуку и на моменти колебливите изяви на старозагорци. Стигна се дори до словестна престрелка между наставника Петър Хубчев и феновете. Дискусиите около поредния преминал за кратко през състава, но превърнал се в любимец на феновете, футболисти провокираха Благовест Илиев от Стара Загора да припомни в един по-различен коментар за част от звездите, обличали екипа на Берое и за четирима от най-постоянните футболисти, с които съставът разполага в момента - Владимир Зафиров, Веселин Пенев, Елиаш и Евертон Джилио Том.
„Този текст се роди съвсем спонтанно.И няма претенциите да налага мнение на никого от феновете,. Все пак през 90-те минути на стадиона всички сме равни, независимо, че едни са платили за правото да са там 5 лева, други - 50, трети надничат през високите огради.
Слънчоглед, вестници по седалките, хот-дог, шишета без капачки - такава е обичайната гледка по трибуните след всеки мач. Всеки от феновете избира как да прекара този час и половина, който е отделил, за да подкрепи своя, нашия, тим. Правим го всички, не само у нас. И всеки изказва мнение, симпатии, пристрастия, подкрепя бурно този или онзи играч и треньор или доста неетично поздравява роднините на онези, които не му харесват.
Отборът пък върви нагоре и трупа точков актив. Има ги и пораженията, но те са неизбежни. Трябва да сме готови за тях. Не всичко във футбола, а и в живота, е победа.
Има обаче и една тенденция. Да я наречем най-общо - тенденция на забравянето. Тя е тази, от която трудно може да се излекуваме, а може би е времето да го направим.
Не помня първия си мач, нито дали сме победили или загубили. Помня обаче трима играчи - Даниел Беконо на вратата и пред него Аделино Лопеш и Айзък Куоки. В последващите мачове съм запомнил имената на Слави Жеков, близнаците Тодор и Здравко Тодорови, Иван Канев, Милчо Танев, Галин Иванов, Жельо Желев, Искрен Писаров, Петър Димитров...
Списъкът е прекалено дълъг...И продължава и през последните последните години - Давид Каядо, Елио Мартинс, Алберто Лоузейро, Борислав Стойчев и много други.
Не помня кой и кога си е тръгнал, но помня, че тези хора са били част от зелената кауза и въпреки, че вече не са в Стара Загора заслужават уважението и до някаква степен интереса на публиката.
Те са от момчетата, които са се раздавали и борили на терена до спечелването на трите точки, те са тези, чиито имена са скандирани от многохилядната публика на стадиона под Аязмото. Но за старозагорци сега те са просто история.
Може ли толкова бързо да се забрави направеното? Редно ли е?
По-скоро не, защото момчетата на терена не го заслужават! Вероятно този списък ще предизвика критики и забележки, но за мен това са играчи, които е трудно и почти невъзможно да бъдат забравени. Към тях прибавям още трима - Владимир Зафиров, Веселин Пенев и Eлиаш. Играчи, които са сред най-добрите, които дадоха много и които са сред онези, които спечелиха купите, с които толкова се гордеем.
Без да са суперзвезди, това са момчетата, които влагат максимума в работата си.
Същото важи и за едно от новите попълнения - Евертон Джилио Том, който с годините е доказал какво наистина може. Футболистът, привлечен през лятото от Локомотив (София) още от първата минутка, която получи на терена, успя да спечели вниманието и е много близо до това да се превърне в любимец на трибуните.
Четиримата обаче са пример не само на терена, но и извън него. Нито един от тях няма имиджа, с който сме свикнали когато стане дума за родните футболисти. Напротив. Те са пример за хора, които знаят от къде са тръгнали и къде са стигнали, хора, които ценят малките неща в живота, хора, които могат и трябва да бъдат модел за подражание, добри и истински приятели, бащи, съпрузи. Такива, които знаят какво е ДА БЪДЕШ ЧОВЕК (рядко срещано явление в наши дни)!
Разбира се, поздравления за всички бивши и настоящи футболисти,треньорския щаб, ръководството. Всички те заслужават благодарности за направеното и би трябвало винаги да има хора, които да не ги забравят. Защото освен изиграните минути на терена и вкараните голове, остава признанието на публиката"
