Нощта на литературата е международно събитие, в което на една и съща дата на различни интересни места в десетки градове в Европа едновременно се четат откъси от съвременни европейски заглавия.
Стара Загора за пети път се потапя в Нощта на литературата. Общественици, учени, писатели, журналисти и други публични личности ще представят на всеки половин час, в рамките на 15 минути, един и същи откъс в различни градски пространства, наречени „читателски гнезда”. След прочита му посетителите на събитието получават печат в тази брошура пътеводител и се отправят към следващото читателско гнездо. Така слушателите имат възможност да се докоснат до литературите на различни страни в рамките само на една нощ. Независимо в каква последователност и кои гнезда ще посетят, събралите поне 7 различни печата могат да участват в томбола, която ще се проведе в 21.45 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Изтеглените победители ще получат за награда една от четените книги в Нощта на литературата 2019 г.
Автор: Димитри Ферхюлст
Превод: Мария Енчева
Издателство: Жанет 45, 2017
Място за четене: Книжарница „Хеликон”, бул. „Цар Симеон Велики“ № 100
Чете: Здравко Георгиев – глaвен редактор на Радио Стара Загора
Годината е 1965 и Михаил Шолохов е получил Нобелова награда за литература. Срещу него авторът изправя Лилия Димова – българка, вдовица с аристократично потекло и любителка на изкуството, която използва страниците от романите на Шолохов вместо тоалетна хартия, за да си отмъсти на враждебния към хората на изкуството режим. Тя си е поставила за задача да съсипе писателя. Въпреки деструктивната си цел в живота Лилия пленява читателя с чудната амалгама на характера си: тя е начетена, покварена и умее да разказва мръсни вицове. Начинът, по който се опитва да отмъсти на Шолохов, е комичен и въздействащ. Такъв е и самият роман на Ферхюлст.
Димитри Ферхюлст (1972) расте в провинциалния белгийски град Алст като нежелано дете на двама души, които пият толкова често, колкото и хвърлят чаши един по друг. На 14 вече живее в дом за изоставени деца, за което в страната му се говори тихо заради иначе изрядната социална система. „Аз съм от първото поколение бедни хора, които са имали възможност да напишат книга. Бях в сиропиталище, но поне не се налагаше да спя под мост. Дори можехме да завършим средно образование, научих се да чета и да пиша.“ През 1999 г. Ферхюлст официално дебютира като писател със сборника с разкази „Съседната стая”. Скандалът в творбите му го отвежда на два пъти до съдебната скамейка. Днес творбите на Ферхюлст са преведени на повече от двадесет езика и са отличени с множество литературни награди.
Автор: Рику Корхонен
Преводач: Максим Стоев
Издателство: Балкани, 2012
Място за четене: Бар „В Jazza-a”, ул. „Юрий Венелин“ № 7
Чете: Венелин Добрев – част от екипа на АРИР – Стара Загора; съосновател на най-голямата онлайн медия за добри новиниuspelite.bg; инициатор на мотивационни лекции за ученици и др.
„Любовта е подобрение. Но понякога се случват медицински грешки.“ Романът разказва историята на четири преплетени съдби в края на лятото на 2003 г., лято, горещо и напрегнато в политически и личен план. В Ирак западните войници обещават на местното население да им помогнат по пътя към демокрация и капитализъм. В същото време, далече от тези битки, в един западноевропейски крайбрежен град, тридесет-и-няколко годишният университетски изследовател Никлас прекарва голяма част от времето си в пиене и притеснения за приятелката си Ина, чийто баща умира от рак. Обаче една нощ Никлас получава видение, което изцяло го променя. Той вярва, че е намерил лек за мъките на любимата си… Корхонен съчинява запомняща се история за заплетени съдби, която поднася увлекателен анализ на медийните войни и същевременно е фина хумористична имитация на любовен роман.
Рику Корхонен (1972) е финландски писател, автор на бестселъри в жанра съвременен любовен роман. Учи литература, философия, финландски език и творческо писане в Университета на Турку. Работил е като учител по финландски език и преподавател по творческо писане в същия университет. Първият му роман „Kahden ja yhden yön tarinoita“ е издаден през 2003 г. Той е удостоен с престижната награда за дебют на вестник „Хелзинки Саномат“. Адаптиран е в пиеса в театъра на Турку. През 2008 г. е издадена книгата му „Медицински роман“. Тя бързо става национален бестселър. През 2010 г. е удостоена с Наградата за литература на Европейския съюз. През 2009 г. се жени за актрисата и писателка Ана-Лена Харконен. Освен като писател той е и колумнист във вестник „Хелзинки Саномат“.
Автор: Ейлиш ни Гуивна
Преводач: Димитър Камбуров
Издателство: ICU, 2019
Място за четене: Къща музей „Гео Милев”, ул. „Гео Милев“ № 37
Четат: Олга Клисурова – председател на „Пътуващите книги на Стара Загора“; автор на сборника с разкази „Цвят от глухарче“; Елена Стоева – председател на УС на СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора“; автор на материали, насочени към опазване на природата; Яна Ленова-Димитрова – организатор към Къща музей „Гео Милев“; любител на хубавите книги, червеното вино и автентичния български фолклор
Сборник от дванайсет разказа, специално подбрани за българския читател. Те са представителни за Ни Гуивна, писани са през последните три десетилетия и обхващат голяма част от важните за авторката теми. Тези разкази са различните лица на Ирландия, споделя преводачът Димитър Камбуров. Нейният провинциализъм и неравномерното ѝ развитие. Дългът към предците и степента, в която сме обречени да ги продължаваме… Въпросът за политическото и за личното. За мъжкото и женското. За нежеланите новородени момиченца, за забранения аборт, за големия глад, за емиграцията, за оцеляването. За литературата като ирландско изкуство, за абсурдната машинария на бордове и награди. За трудната среща между Изтока и Запада, за източноевропейската имиграция, за ксенофобията…
Ейлиш ни Гуивна е родена в Дъблин. Магистър по Средновековие и доктор по Ирландски фолклор. Автор е на няколко сборника разкази, много романи, книги за деца, театрални и радиопиеси. Носителка на множество награди, в това число Stewart Parker за драма, Butler за проза, няколко награди Oireachtas за ирландски роман и три Bisto за детска литература. Романът ѝ „Танцът на танцьора“ е финалист за наградата Orange през 2000 г., а сборникът ѝ „Лед от вътрешността на страната“ е отличена книга на Ню Йорк Таймс. През 2015 г. получава наградата Irish PEN за изключителен принос към ирландската литература. Дълги години Ейлиш работи като библиотекарка и архивистка в Ирландската национална библиотека.
Автор: Хавиер Мариас
Преводач: Маня Костова
Издателство: Колибри, 2018
Място за четене: Бар „Хоризонт”, бул. „Цар Симеон Велики” № 140 (Съюз на учените – Стара Загора)
Четат: проф. двмн Цанко Яблански, зам.-председател на Съюз на учените – Стара Загора; доц. д-р Васил Хаджиилиев, председател на Съюз на учените – Стара Загора
Младият Хуан де Вере, секретар на ексцентричен филмов режисьор, е натоварен с необичайна мисия – да следи дългогодишен приятел на своя шеф и да разбули мистериозното му и нечисто, според слуховете, минало. В този изпъстрен с философски прозрения, подправен с тънък хумор, елегантно и ерудирано написан роман Мариас проникновено изследва парадоксални страни на човешкото поведение и създава ситуации, в които е трудно да се даде еднозначна морална оценка. Нееднозначни са и отговорите на множеството подбуждащи към размисъл въпроси: кое е по-голямото зло – да разкажем или да премълчим, да накажем или да простим, да търсим справедливост на всяка цена или да забравим; да признаем лъжата или да поддържаме измамата докрай.
Хавиер Марѝас (1951) е роден в Мадрид. Прекарва част от детството си в САЩ, където баща му, получил забрана от режима на Франко да преподава в Испания, изнася лекции в американски университети. Мариас завършва английска филология в Мадрид. Пише разкази, сътрудничи на различни вестници и списания и участва спорадично във филмови продукции. През 1971 г. излиза първият му роман „Владенията на вълка“. Хавиер Мариас превежда активно проза и поезия от английски език. Преподавал е испанска литература и теория на превода в Оксфорд, Уелсли колидж (Бостън) и Университет Комплутенсе в Мадрид. Директор е на издателството „Рейно де Редонда“.
Автор: Збигнев Херберт
Превод: Здравко Кисьов
Издателство: Издателство за поезия ДА, 2019
Място за четене: Кафе-ресторант „Бирхалето“, бул. „Митрополит Методий Кусев“ № 28
Чете: Мария Козарова – представител на „Етносвят България“ – Стара Загора
Всяка страна ражда през цялата своя история едва неколцина поети, чиито слова се превръщат в езиково притежание, предавано от поколение на поколение. Това се случи с поезията на Херберт още приживе.
Чеслав Милош
Въпреки че наричат Херберт „поет на културните пластове“, според него думите така са изопачили действителността, че нейната същност може да се постигне сега само чрез сферата на предметите и сферата на природата. Предлаганите миниатюри най-добре илюстрират това негово схващане. Те впечатляват с нестандартното въображение на автора, с оригинални метафори и сравнения за различни страни от живота, случки, явления.
Здравко Кисьов
Збигнев Херберт (1924 – 1998) е полски поет, есеист и драматург. Херберт е създател на литературния персонаж Пан Когито (Pan Cogito) – личност, оплетена в мрежите на съвременността, но и с дълбоки корени в европейската култура и духовност. През 80-те години на ХХ век Збигнев Херберт е знаковата фигура на полската опозиция. Той е един от най-превежданите полски поети. Носител е на най-авторитетните международни литературни награди, многократно е номиниран за Нобелова награда. През 2007 г. Сеймът на Република Полша приема постановление, с което определя 2008 г. за Година на Херберт.
Автор: Дулсе Мария Кардозо
Превод: Даринка Кирчева
Издателство: Ерго, 2019
Място за четене: Регионална библиотека „Захарий Княжески“, бул. „Руски“ № 44
Чете: Мария Донева – поет и драматург в Драматичен театър – Стара Загора
Книгата с разкази не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения.
Дулсе Мария Кардозо (1964) е родена в Португалия, но емигрира с родителите си в Ангола. След края на колониалната война през 1975 г. се завръща в родината и завършва право в Лисабонския университет. Пише сценарии, разкази и романи, някои от които са адаптирани за кино и театър. Още с първите си книги се утвърждава като един от най-емблематичните творци на новото поколение португалски писатели, далеч от модните течения, майстор на оригинална проза и нестандартно повествование. Романът „Окървавено поле“ (2001) е отличен с голямата награда за литературно събитие „Аконтесе“, а вторият – „Моето опяване“ (2005) – получава Наградата за литература на ЕС (на бълг., Ерго, 2011). Следват „До нас“ (2008), „Земя на врабците“ (2009), „Завръщането“ (2011), „Библията на Лоа“ (2014), „Елиет“ (2018). Произведенията ѝ са преведени в петнайсет страни и се изучават в няколко университета. През 2012 г. е удостоена с титлата Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция.
Автор: Матей Вишниек
Преводач: Лора Ненковска, Иван Радев
Издателство: Панорама плюс, 2012
Място на четене: Кафе „Августа“, бул. „Руски“ № 42 (Регионален исторически музей)
Четат: Красимира Лекова и Нина Йовкова – журналисти и хора на словото; библиотекари в библиотека „Родина“
Какво представлява кратката пиеса? Това е въпрос, който си задавам от дълго време, от повече от трийсет и пет години. Всъщност, търся отговора на този въпрос, откакто пиша театрални пиеси и някои от тях се получават кратки. Кратката пиеса в действителност е дете, което в даден момент решава, че вече не иска да расте. То може да вземе това решение на три, на четири, седем и дори единайсет години, във всеки случай преди да е излязло от територията на детството... И тогава целият му жизнен потенциал остава недокоснат, в него може да бъде разгадана една цяла съдба, само че то си остава... мъничко.
Матей Вишниек
Матей Вишниек (1956) е роден в Северна Румъния. Учи философия в Букурещ. Влиза в кръга на т.нар. „поколение 80”, което разтърсва поетическия и литературния пейзаж в Румъния през „епохата Чаушеску”. Вишниек вярва в силата на културната съпротива и в способността на литературата да разруши тоталитаризма. Пише изчистена, ясна и на моменти язвителна поезия, а от 1977 започва да пише и пиеси, които се разпространяват из литературните среди, но са забранени за сцената. През 1987 г. търси политическо убежище във Франция, започна да пише и на френски и да работи за Радио Франс Ентернасионал, където е и досега. Присъства в театралните афиши на повече от трийсет страни в Европа, Азия и Америка. В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред най-играните и обичаните от публиката автори.
Автор: Янош Лацкфи, Тамаш Ияш
Преводач: Адриана Петкова
Издателство: Рива, 2017
Място за четене: Къщата на арх. Христо Димов (II ет.), ул. „Сава Силов“ № 37
Четат: Гергана и Петя Георгиеви. Гери е на 9 г., обича много да чете и още повече да разказва; Петя е нейната майка, която се радва, че я е заразила със страстта към четенето
За какво ли се разказва в най-кратките приказки на света? За морски капитан и за кралска дъщеря, за миксер и за обирджия на банки, за Червената шапчица и за плоска риба, за панирано месо и за мухата от пазара, за никой и за всички, за заек без уши и за уши без заек. Или само за проклетата чума?
Тамаш Ияш и Янош Лацкфи са унгарци, написали толкова кратки, смешни и тъжни и тъжно-смешни приказки, които умните читатели спокойно могат да продължат и по-нататък… Първо впечатлява изключително красивата корица и едва след това идва текста, който е кратък, лаконичен, ироничен, остроумен и абсурден. Прекрасните илюстрации са на Жаклин Молнар.
Автор: Гаел Жос
Преводач: Красимир Петров
Издателство: Колибри, 2018
Място за четене: Къщата на арх. Христо Димов (на двора), ул. „Сава Силов“ № 37
Чете: Велизара Цонева – родена и живяла в Стара Загора; чела книги; още ѝ се чете; ранима, говореща и обичаща
Ню Йорк, 3 ноември 1954-та. След пет дни центърът на Елис Айлънд, задължителна спирка за всички идващи от Европа имигранти, ще бъде закрит. Джон Мичъл, негов директор, служител на Федералното бюро за имиграцията, останал сам, се връща назад във времето и под формата на дневник описва обсебващите го спомени: за любимата съпруга Лиз, за имигрантката Нела, пристигнала от Сардиния заедно със своето странно минало. Той внезапно установява, че собственият му живот е неясен, подобно на книга, която смята, че е прочел, а изведнъж се оказва, че е написана на непонятен език.
Гаел Жос (1960) е френска писателка, която прави първите си стъпки на литературното поприще с няколко стихосбирки, донесли ѝ признание и известност. През 2011 г. публикува своя дебютен роман „Часове мълчание“, преведен на множество езици, последван от „Нашият живот на кръстопът“ и „Снежна сватба“. През 2012 г. писателката посещава Елис Айлънд, който днес е превърнат в Музей на имиграцията, на няколкостотин метра от Статуята на Свободата. Именно там тя се вдъхновява за написването на „Последният пазител на Елис Айлънд“, особено след като на много места прочита особено актуалните в наши дни думи: „мигранти“, „имигранти“, „емигранти“. Романът е удостоен с редица престижни отличия, сред които Европейската награда за литература за 2015 г. Гаел Жос споделя, че героите в романа ѝ са измислени, с изключение на трима, за които тя е събрала сведения от музея на острова.
Стара Загора за пети път се потапя в Нощта на литературата. Общественици, учени, писатели, журналисти и други публични личности ще представят на всеки половин час, в рамките на 15 минути, един и същи откъс в различни градски пространства, наречени „читателски гнезда”. След прочита му посетителите на събитието получават печат в тази брошура пътеводител и се отправят към следващото читателско гнездо. Така слушателите имат възможност да се докоснат до литературите на различни страни в рамките само на една нощ. Независимо в каква последователност и кои гнезда ще посетят, събралите поне 7 различни печата могат да участват в томбола, която ще се проведе в 21.45 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Изтеглените победители ще получат за награда една от четените книги в Нощта на литературата 2019 г.
- Посолство на Белгия
Автор: Димитри Ферхюлст
Превод: Мария Енчева
Издателство: Жанет 45, 2017
Място за четене: Книжарница „Хеликон”, бул. „Цар Симеон Велики“ № 100
Чете: Здравко Георгиев – глaвен редактор на Радио Стара Загора
Годината е 1965 и Михаил Шолохов е получил Нобелова награда за литература. Срещу него авторът изправя Лилия Димова – българка, вдовица с аристократично потекло и любителка на изкуството, която използва страниците от романите на Шолохов вместо тоалетна хартия, за да си отмъсти на враждебния към хората на изкуството режим. Тя си е поставила за задача да съсипе писателя. Въпреки деструктивната си цел в живота Лилия пленява читателя с чудната амалгама на характера си: тя е начетена, покварена и умее да разказва мръсни вицове. Начинът, по който се опитва да отмъсти на Шолохов, е комичен и въздействащ. Такъв е и самият роман на Ферхюлст.
Димитри Ферхюлст (1972) расте в провинциалния белгийски град Алст като нежелано дете на двама души, които пият толкова често, колкото и хвърлят чаши един по друг. На 14 вече живее в дом за изоставени деца, за което в страната му се говори тихо заради иначе изрядната социална система. „Аз съм от първото поколение бедни хора, които са имали възможност да напишат книга. Бях в сиропиталище, но поне не се налагаше да спя под мост. Дори можехме да завършим средно образование, научих се да чета и да пиша.“ През 1999 г. Ферхюлст официално дебютира като писател със сборника с разкази „Съседната стая”. Скандалът в творбите му го отвежда на два пъти до съдебната скамейка. Днес творбите на Ферхюлст са преведени на повече от двадесет езика и са отличени с множество литературни награди.
- Европейска комисия
Автор: Рику Корхонен
Преводач: Максим Стоев
Издателство: Балкани, 2012
Място за четене: Бар „В Jazza-a”, ул. „Юрий Венелин“ № 7
Чете: Венелин Добрев – част от екипа на АРИР – Стара Загора; съосновател на най-голямата онлайн медия за добри новиниuspelite.bg; инициатор на мотивационни лекции за ученици и др.
„Любовта е подобрение. Но понякога се случват медицински грешки.“ Романът разказва историята на четири преплетени съдби в края на лятото на 2003 г., лято, горещо и напрегнато в политически и личен план. В Ирак западните войници обещават на местното население да им помогнат по пътя към демокрация и капитализъм. В същото време, далече от тези битки, в един западноевропейски крайбрежен град, тридесет-и-няколко годишният университетски изследовател Никлас прекарва голяма част от времето си в пиене и притеснения за приятелката си Ина, чийто баща умира от рак. Обаче една нощ Никлас получава видение, което изцяло го променя. Той вярва, че е намерил лек за мъките на любимата си… Корхонен съчинява запомняща се история за заплетени съдби, която поднася увлекателен анализ на медийните войни и същевременно е фина хумористична имитация на любовен роман.
Рику Корхонен (1972) е финландски писател, автор на бестселъри в жанра съвременен любовен роман. Учи литература, философия, финландски език и творческо писане в Университета на Турку. Работил е като учител по финландски език и преподавател по творческо писане в същия университет. Първият му роман „Kahden ja yhden yön tarinoita“ е издаден през 2003 г. Той е удостоен с престижната награда за дебют на вестник „Хелзинки Саномат“. Адаптиран е в пиеса в театъра на Турку. През 2008 г. е издадена книгата му „Медицински роман“. Тя бързо става национален бестселър. През 2010 г. е удостоена с Наградата за литература на Европейския съюз. През 2009 г. се жени за актрисата и писателка Ана-Лена Харконен. Освен като писател той е и колумнист във вестник „Хелзинки Саномат“.
- Посолство на Ирландия
Автор: Ейлиш ни Гуивна
Преводач: Димитър Камбуров
Издателство: ICU, 2019
Място за четене: Къща музей „Гео Милев”, ул. „Гео Милев“ № 37
Четат: Олга Клисурова – председател на „Пътуващите книги на Стара Загора“; автор на сборника с разкази „Цвят от глухарче“; Елена Стоева – председател на УС на СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора“; автор на материали, насочени към опазване на природата; Яна Ленова-Димитрова – организатор към Къща музей „Гео Милев“; любител на хубавите книги, червеното вино и автентичния български фолклор
Сборник от дванайсет разказа, специално подбрани за българския читател. Те са представителни за Ни Гуивна, писани са през последните три десетилетия и обхващат голяма част от важните за авторката теми. Тези разкази са различните лица на Ирландия, споделя преводачът Димитър Камбуров. Нейният провинциализъм и неравномерното ѝ развитие. Дългът към предците и степента, в която сме обречени да ги продължаваме… Въпросът за политическото и за личното. За мъжкото и женското. За нежеланите новородени момиченца, за забранения аборт, за големия глад, за емиграцията, за оцеляването. За литературата като ирландско изкуство, за абсурдната машинария на бордове и награди. За трудната среща между Изтока и Запада, за източноевропейската имиграция, за ксенофобията…
Ейлиш ни Гуивна е родена в Дъблин. Магистър по Средновековие и доктор по Ирландски фолклор. Автор е на няколко сборника разкази, много романи, книги за деца, театрални и радиопиеси. Носителка на множество награди, в това число Stewart Parker за драма, Butler за проза, няколко награди Oireachtas за ирландски роман и три Bisto за детска литература. Романът ѝ „Танцът на танцьора“ е финалист за наградата Orange през 2000 г., а сборникът ѝ „Лед от вътрешността на страната“ е отличена книга на Ню Йорк Таймс. През 2015 г. получава наградата Irish PEN за изключителен принос към ирландската литература. Дълги години Ейлиш работи като библиотекарка и архивистка в Ирландската национална библиотека.
- Институт Сервантес
Автор: Хавиер Мариас
Преводач: Маня Костова
Издателство: Колибри, 2018
Място за четене: Бар „Хоризонт”, бул. „Цар Симеон Велики” № 140 (Съюз на учените – Стара Загора)
Четат: проф. двмн Цанко Яблански, зам.-председател на Съюз на учените – Стара Загора; доц. д-р Васил Хаджиилиев, председател на Съюз на учените – Стара Загора
Младият Хуан де Вере, секретар на ексцентричен филмов режисьор, е натоварен с необичайна мисия – да следи дългогодишен приятел на своя шеф и да разбули мистериозното му и нечисто, според слуховете, минало. В този изпъстрен с философски прозрения, подправен с тънък хумор, елегантно и ерудирано написан роман Мариас проникновено изследва парадоксални страни на човешкото поведение и създава ситуации, в които е трудно да се даде еднозначна морална оценка. Нееднозначни са и отговорите на множеството подбуждащи към размисъл въпроси: кое е по-голямото зло – да разкажем или да премълчим, да накажем или да простим, да търсим справедливост на всяка цена или да забравим; да признаем лъжата или да поддържаме измамата докрай.
Хавиер Марѝас (1951) е роден в Мадрид. Прекарва част от детството си в САЩ, където баща му, получил забрана от режима на Франко да преподава в Испания, изнася лекции в американски университети. Мариас завършва английска филология в Мадрид. Пише разкази, сътрудничи на различни вестници и списания и участва спорадично във филмови продукции. През 1971 г. излиза първият му роман „Владенията на вълка“. Хавиер Мариас превежда активно проза и поезия от английски език. Преподавал е испанска литература и теория на превода в Оксфорд, Уелсли колидж (Бостън) и Университет Комплутенсе в Мадрид. Директор е на издателството „Рейно де Редонда“.
- Полски институт
Автор: Збигнев Херберт
Превод: Здравко Кисьов
Издателство: Издателство за поезия ДА, 2019
Място за четене: Кафе-ресторант „Бирхалето“, бул. „Митрополит Методий Кусев“ № 28
Чете: Мария Козарова – представител на „Етносвят България“ – Стара Загора
Всяка страна ражда през цялата своя история едва неколцина поети, чиито слова се превръщат в езиково притежание, предавано от поколение на поколение. Това се случи с поезията на Херберт още приживе.
Чеслав Милош
Въпреки че наричат Херберт „поет на културните пластове“, според него думите така са изопачили действителността, че нейната същност може да се постигне сега само чрез сферата на предметите и сферата на природата. Предлаганите миниатюри най-добре илюстрират това негово схващане. Те впечатляват с нестандартното въображение на автора, с оригинални метафори и сравнения за различни страни от живота, случки, явления.
Здравко Кисьов
Збигнев Херберт (1924 – 1998) е полски поет, есеист и драматург. Херберт е създател на литературния персонаж Пан Когито (Pan Cogito) – личност, оплетена в мрежите на съвременността, но и с дълбоки корени в европейската култура и духовност. През 80-те години на ХХ век Збигнев Херберт е знаковата фигура на полската опозиция. Той е един от най-превежданите полски поети. Носител е на най-авторитетните международни литературни награди, многократно е номиниран за Нобелова награда. През 2007 г. Сеймът на Република Полша приема постановление, с което определя 2008 г. за Година на Херберт.
- Камойнш София
Автор: Дулсе Мария Кардозо
Превод: Даринка Кирчева
Издателство: Ерго, 2019
Място за четене: Регионална библиотека „Захарий Княжески“, бул. „Руски“ № 44
Чете: Мария Донева – поет и драматург в Драматичен театър – Стара Загора
Книгата с разкази не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения.
Дулсе Мария Кардозо (1964) е родена в Португалия, но емигрира с родителите си в Ангола. След края на колониалната война през 1975 г. се завръща в родината и завършва право в Лисабонския университет. Пише сценарии, разкази и романи, някои от които са адаптирани за кино и театър. Още с първите си книги се утвърждава като един от най-емблематичните творци на новото поколение португалски писатели, далеч от модните течения, майстор на оригинална проза и нестандартно повествование. Романът „Окървавено поле“ (2001) е отличен с голямата награда за литературно събитие „Аконтесе“, а вторият – „Моето опяване“ (2005) – получава Наградата за литература на ЕС (на бълг., Ерго, 2011). Следват „До нас“ (2008), „Земя на врабците“ (2009), „Завръщането“ (2011), „Библията на Лоа“ (2014), „Елиет“ (2018). Произведенията ѝ са преведени в петнайсет страни и се изучават в няколко университета. През 2012 г. е удостоена с титлата Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция.
- Посолство на Румъния
Автор: Матей Вишниек
Преводач: Лора Ненковска, Иван Радев
Издателство: Панорама плюс, 2012
Място на четене: Кафе „Августа“, бул. „Руски“ № 42 (Регионален исторически музей)
Четат: Красимира Лекова и Нина Йовкова – журналисти и хора на словото; библиотекари в библиотека „Родина“
Какво представлява кратката пиеса? Това е въпрос, който си задавам от дълго време, от повече от трийсет и пет години. Всъщност, търся отговора на този въпрос, откакто пиша театрални пиеси и някои от тях се получават кратки. Кратката пиеса в действителност е дете, което в даден момент решава, че вече не иска да расте. То може да вземе това решение на три, на четири, седем и дори единайсет години, във всеки случай преди да е излязло от територията на детството... И тогава целият му жизнен потенциал остава недокоснат, в него може да бъде разгадана една цяла съдба, само че то си остава... мъничко.
Матей Вишниек
Матей Вишниек (1956) е роден в Северна Румъния. Учи философия в Букурещ. Влиза в кръга на т.нар. „поколение 80”, което разтърсва поетическия и литературния пейзаж в Румъния през „епохата Чаушеску”. Вишниек вярва в силата на културната съпротива и в способността на литературата да разруши тоталитаризма. Пише изчистена, ясна и на моменти язвителна поезия, а от 1977 започва да пише и пиеси, които се разпространяват из литературните среди, но са забранени за сцената. През 1987 г. търси политическо убежище във Франция, започна да пише и на френски и да работи за Радио Франс Ентернасионал, където е и досега. Присъства в театралните афиши на повече от трийсет страни в Европа, Азия и Америка. В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред най-играните и обичаните от публиката автори.
- Унгарски културен институт
Автор: Янош Лацкфи, Тамаш Ияш
Преводач: Адриана Петкова
Издателство: Рива, 2017
Място за четене: Къщата на арх. Христо Димов (II ет.), ул. „Сава Силов“ № 37
Четат: Гергана и Петя Георгиеви. Гери е на 9 г., обича много да чете и още повече да разказва; Петя е нейната майка, която се радва, че я е заразила със страстта към четенето
За какво ли се разказва в най-кратките приказки на света? За морски капитан и за кралска дъщеря, за миксер и за обирджия на банки, за Червената шапчица и за плоска риба, за панирано месо и за мухата от пазара, за никой и за всички, за заек без уши и за уши без заек. Или само за проклетата чума?
Тамаш Ияш и Янош Лацкфи са унгарци, написали толкова кратки, смешни и тъжни и тъжно-смешни приказки, които умните читатели спокойно могат да продължат и по-нататък… Първо впечатлява изключително красивата корица и едва след това идва текста, който е кратък, лаконичен, ироничен, остроумен и абсурден. Прекрасните илюстрации са на Жаклин Молнар.
- Френски институт
Автор: Гаел Жос
Преводач: Красимир Петров
Издателство: Колибри, 2018
Място за четене: Къщата на арх. Христо Димов (на двора), ул. „Сава Силов“ № 37
Чете: Велизара Цонева – родена и живяла в Стара Загора; чела книги; още ѝ се чете; ранима, говореща и обичаща
Ню Йорк, 3 ноември 1954-та. След пет дни центърът на Елис Айлънд, задължителна спирка за всички идващи от Европа имигранти, ще бъде закрит. Джон Мичъл, негов директор, служител на Федералното бюро за имиграцията, останал сам, се връща назад във времето и под формата на дневник описва обсебващите го спомени: за любимата съпруга Лиз, за имигрантката Нела, пристигнала от Сардиния заедно със своето странно минало. Той внезапно установява, че собственият му живот е неясен, подобно на книга, която смята, че е прочел, а изведнъж се оказва, че е написана на непонятен език.
Гаел Жос (1960) е френска писателка, която прави първите си стъпки на литературното поприще с няколко стихосбирки, донесли ѝ признание и известност. През 2011 г. публикува своя дебютен роман „Часове мълчание“, преведен на множество езици, последван от „Нашият живот на кръстопът“ и „Снежна сватба“. През 2012 г. писателката посещава Елис Айлънд, който днес е превърнат в Музей на имиграцията, на няколкостотин метра от Статуята на Свободата. Именно там тя се вдъхновява за написването на „Последният пазител на Елис Айлънд“, особено след като на много места прочита особено актуалните в наши дни думи: „мигранти“, „имигранти“, „емигранти“. Романът е удостоен с редица престижни отличия, сред които Европейската награда за литература за 2015 г. Гаел Жос споделя, че героите в романа ѝ са измислени, с изключение на трима, за които тя е събрала сведения от музея на острова.
