Така го знаят всички: и неговите съселяни, и колегите му от оръжейната фабрика в Казанлък, където прекарва 23 години. Така го зноят и хлапетата по селските сокаци, които забавлява с различни лакърдии, и бабите от махалата, за които е майка Тереза в потури.
Сварвам един от емблематичните герои на Розовата долина, увековечил ненадминатия образ и нашенец Бай Ганьо - Дочо Добрев, в приготовления за тежка софра. И без емблематичните от снимките, които ме заведоха при него, мустаци.
Печено яре, комшийска ракия, но „правена от мен" и много приказки се стелят в къщата, докато нижем раздумката.
И сега да се върне в „Арсенал", пак ще работи като полировчик. Професия, на която е посветил близо 23 години от своя трудов път и в която няма равен. Твърди, че го задминал само учителят му в занаята - Лальо Мечков. Двамата са обучили поне още 30-тина полировчици за нуждите на военната фабрика в годините, когато на ден Дочо Добрев точи по близо 400 армейски ножа за нуждите на войската и през ръцете му минават хиляди броеве на „Макаров". За дългогодишната си работа в "Арсенал", Дочо може да напише книга - с уговорката, че „всички в нея ще са му приятели", защото бил „ведра душа и душмани нямал".
За Дочо Добрев времето в „Арсенал" е най-доброто, макар да има известни митарства в първите си години и по други фабрики. Завършил е училището по хидравлика, служил във флота в Созопол, сколасал 52 дни преди уволнението и да се задоми: все емоции, белязали живота му.
Но най-голямата отпочва през 1987 година и така допреди 2 години, когато щастливо и доволно слага точката на трудовия си път в оръжейницата. Там го води негов приятел и съученик Васил Мирев, по онова време бригаден ръководител на линията за производство на пистолет „Макаров" в Завод 1. Сръчният полировчик бързо става и любимец на директора на комплекса, който го праща на все отговорни работи и позиции.
Не ми се опираше работата, обичах я, и сега да ме пратят там, пак я хващам", изповядва настоящият Бай Ганьо, за когото самодейността и изявите в читалището в Горно Изворово са другата краста, успешно заместила ходенето на работа.
Вече 5-та година полировчикът от Горно Изворово успешно се превъплъщава в ролята на търговеца на розово масло, прочул България - Бай Ганьо Сомов. С ищах и желание пълни дисагите с розови мускалчета, вдига пръскачка с розова вода, за да радва туристите, идващи на казанлъшкия празник.
Туй, японците, любопитен народ са, установил с годините си здрависване с тях Бай Ганьо от „стръмната улица" в Горно Изворово.
Сред тръпките по приготовленията за изявата е и специалният 200-годишен костюм, с всички части: риза, пояс, елек, потури, цървули и дисаги, които Дочо Добрев надява, за да се покаже пред празнуващото гражданство. Антиката е с балканджийски корен, дарена е от леля му Тодорка Маркова от Плачковци, на неговата майка. Премяната е била сватбен дар на Митко, роднина на леля Тодора, която съхранила реликвата и я предала на своята сестра - майката на Дочо Добрев - Радка.
Самият Дочо е горд с балканджийската нишка в рода си, защото дядо му е небезизвестният гъдулар на Балкана, свирил с Мита Стойчева - Христо Тодоров Костов - Сливката. Ако беше жив, щеше да е на 100 години, но се спомина преди 19, разказва за прочутия си дядо Дочо Добрев.
От него ще да ми е задявката по сцени и самодейности, ама такъв съм си - жив. Колкото по-остарявам, по ми влизат щуротии в главата, откровен е арсеналският полировчик. Щастлив е, че има кой да го наследи и в „ганьовщината" - внукът му Петьо, галено наричан от него самия „малкият Ганьо". Двамата вече имат зад гърба си обща сценична изява.
Осемгодишният Петьо гордо позира с дядо си за снимки, съпровожда го и по градски изяви и шествия, асистира му и на празника на розата в родното село.
Най-голямата гордост от изявите като Бай Ганьо на Дочо обаче е негова снимка, поставена на челната редица в специалната експозиция за казанлъшкия празник на розата в побратимения френски град Сент Ерблен. Негова позната била там в командировка, когато открива снимката, наредена първа в експозицията. Оттогава снимката е като свещена семейна реликва в къщата на Дочо Добрев. Сред ценните си фотоси пази и този, в който дарява с розов мускал президента Георги Първанов при последното му гостуване на празника на розата в Казанлък. „А как окъпах в гюловица царя, сигурно скоро няма да мине насам", сеща се за друга празнична емоция Бай Ганьо от Горно Изворово.
Дочо обаче споделя, че не одобрява факта за събирането на такса от чужденците, желаещи да гледат ритуала. Нали го правим да съхраним и популяризираме традициите, защо все с пари да е тази работа, нали сърце се иска, чуди се Дочо, известен и като майка Тереза на махалата, в която живее. Наричат го така, защото все се втурка да помага - кой за каквото има нужда, на неговата порта тропа.
Сред „ангажиментите" му е и добрият съвет за комшийската ракия, с която сега и той среща драги гости, понеже неговата свършила. На масата с приятели без шише не се сяда, а тая пущина върви, колко са 60 литра, затова сега пием от комшийската, но и тя е моя, понеже аз съм я варил, споделя Дочо, за когото днешните дни са трудни, но щастливи. Радва се на стопанството си, отброяващо 4 ярета, куче и котка с еднакви имена, „но се познават", кокошки и малко двор, на синовете си, всеки поел пътя и семейството си, на 4-мата си внуци: две момичета и две момчета. С пенсията, пораснала до 320 лева, се оправят някак със съпругата. Натъжава го обаче фактът, че сме „бамбашка държава, в която не даваме на човек да се изкашля: все искаме бързи резултати и промени". Ставащото на улицата в последните седмици го тревожи откъм бъдеще и перспектива за децата му. Трябва да има работа за младите, да е спокойно, за да се радват на живота, споделя човешките си мечти Дочо Добрев от Горно Изворово.
За когото животът продължава със спокойната си делничност и с едно елегантно намигане, че всичко може да изглежда и по-иначе.
Намигане, осмислило целия пъстър и богат живот на полировчика Дочо, Бай Ганьо от Горно Изворово - за празничния протокол. А и отвъд него.
