Създаването на технически музей в България е стара, почти възрожденска мечта. Поддържана много десетилетия от силата на ентусиазма и идеите на стотици български инженери и любители на науката и техниката. Тази мечта се превръща в реалност на 13 май 1957 г. с основаването на Националния политехнически музей.
Според историографията началото на техническотомузейно дело в България е поставено още през 1883 г. с откриването на сбирка с технически профил към Флотилията и Морската част в Русе. Пак в дунавския град след две години се появява и Българско техническо дружество, в чийто устав се предвижда изграждането на „технически музеум”.
През първата половина на ХХ век идеята набира скорост и все по-често се говори за нуждата от място, което да събира и пази за идните поколения изчезващите образци и свидетелствата от техническите постижения на отминаващото време.
В първите години след основаването си Националният политехнически музей се ръководи от Българската академия на науките. През 1960 г. е прехвърлен на подчинение на Министерството на просветата и културата. За директор е избран 27-годишният Александър Вълчев, който с младежки ентусиазъм се заема с изграждането на новата културна институция. Първите два експоната на музея са макет на кораба „Радецки” и радиоапарат „Радиола” от 20-те години на миналия век.
netinfo
Едва през 1992 г. Политехническият музей се сдобива със своя самостоятелна сграда – бившият музей на Георги Димитров.
Започнал с два експоната през 1969 г. днес Политехническият музей разполага с над 20 хиляди единици. Много от тях са събрани благодарение на Дружеството на приятелите на музея, контактите с висши учебни заведения и частни дарители. От Софийския университет в музея постъпват първите физични уреди, сред които се открояват телескопите на автора на "Рибния буквар" д-р Петър Берон и първия преподавател по астрономия у нас проф. Марин Бъчеваров.
Част от постоянната експозиция са и стенни и надкаминни часовници, които след края на монархията са конфискувани от двореца и дълги години са използвани като реквизит в Киноцентъра в Бояна. В музея могат да се видят и стари кинопрожекционни и снимачни камери, събирани от пионера на българското кино Васил Гендов. Също така колекция стари фотоапарати, подарена от МВР, любопитни музикални механизми, изчислителна техника, шевни и пишещи машини, стари автомобили и уникални технически пособия.
Политехническият музей притежава дори картинен фонд с техническа тематика, ценна колекция от картини и фотоархив.
През всичките години на своето съществуване музеят не само опазва експонатите като част от техническото и материално наследство на страната, но се занимава и с научното им изследване, описвайки мястото и значението им в националната история.
netinfo
Едновременно образователна институция и своеобразен пантеон на човешкия гений, съхранил развитието на научните възгледи, техническите изобретения и новите технологии, Националният политехнически музей е събрал на едно място целия стремеж на хората към прогрес. Затова го наричат различният музей на България.
