От днес започват дните, които народът ни е нарекъл Горещници. Вярвало се е, че
това са най-горещите дни в годината. Честват се за предпазване от градушки и пожари.
В различните етнографски райони на България празниците носят различни имена - в Северна България ги наричат Чурлига, Пърлига и Марига. В южните части на страната - Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата от 15 до 20 юли се нарича Запалена или Опалена неделя. В Пиринско - Грамна неделя.
През Горещниците има строги забрани - не се извършва никаква селскостопанска дейност, не се ходи пеш, не се пече хляб, а жените не трябва да перат и мият. Не се пали огън и не се поддържа огнището. Вярвало се е, че ако някой наруши тази забрана - градушка или пожар ще унищожи реколтата.
В някои райони на страната вечерта на първия ден от Горещниците гасили огъня в огнищата. Подновяването на огъня става вечерта на 17 юли, съпроводено със специален обред. Пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън, и от него всяко домакинство подновява огъня в своето огнище.
По много места през трите дни се правят и молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша, когато годината е дъждовна.
Някъде гадаят какво ще е времето през първите месеци на годината, според това какви са трите дни от Горещниците.
В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17 юли - последният от Горещниците. Поради това тя е наричана Марина Огнена. Според народните вярвания светицата е покровителка на градушките. И е една от светците-градушкари - Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия.
