Паметта на Света великомъченица Екатерина се чества на 24 ноември от всички православни християни в света с особено благоговение и тържественост. В нейна чест се създават църкви, а много манастири са наречени на нейното име.
Славата на тази мъченица била велика и в древността. Павла, знаменита римлянка, основала манастира във Витлеем през 386 година и посветила храма в него на Екатерина. За нея Свети Епифаний говорил на Павла, че Екатерина била родена на остров Кипър, в Саламинската планина, в неговата епископия. Екатерина била по светите места в Йерусалим, а пред яслите във Витлеем дала обет за девство и получила пръстен от Христа.
На Запад смятат Света Екатерина за покровителка на учащата се младеж, особено по философия. Службата за великомъченицата и църковните песнопения, съставени в нейна чест, са от дълбока древност. През девети век известният християнски песнопеец Теофан Никейски и един неизвестен монах на име Вавил написали много песни в чест на великомъченица Екатерина, които днес православната църква изпълнява на 24 ноември.
Празникът на Света великомъченица Екатерина българите наричат още Катерининден. Хората почитат светицата заради способностите й да лекува бяс и шарка. Някога жените приготвяли обредни пшеничени питки в чест на светицата. Те били най-малко пет и най-много девет на брой, нашарени с вретено. После ги мажели с петмез или мед и ги раздавали на комшиите.
Днес празнуват всички, които носят имената Екатерина, Катерина, Катя и Тина.
