На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - 7, 9 или 12. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни.
Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник .
Слага се също така запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.
Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Те са момчета от осем до дванадесет годишна възраст. Това ходене се нарича “коледуване”.
Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки.
За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.
