Считан за един от актьорите, които най-умело се преобразяват на екрана, британската киноикона Гари Олдман притежава хамелеонски талант да влезе във всяка роля, която пожелае.
Член на т.нар. Brit Pack – група от обещаващи британски актьори от края на 80-те години, в която влизат още Колин Фърт, Тим Рот и Даниел Дей-Луис – Олдман вероятно е най-успешният от всички. Неговата актьорска отдаденост е без аналог, а пълното потапяне в образите личи във всеки негов филм.
През кариерата си той е изиграл редица исторически личности като Лудвиг ван Бетовен, Сид Вишъс, Джо Ортън и Уинстън Чърчил. „Имам сравнително добър слух и мога да имитирам хората. Не ги изучавам в детайли, но като имитатор гледам един конкретен източник“, споделя Олдман през 2017 г.
С впечатляваща филмография зад гърба си и съвместни проекти с имена като Майк Лий, Франсис Форд Копола, Люк Бесон, Дейвид Финчър и Кристофър Нолан, както и с режисирания от самия него Нито залък (1997), Олдман има пълното право да определи кои са десетте най-велики филма в историята на киното.
В скорошната анкета на списание Sight and Sound за 100-те най-велики филма на всички времена, актьорът посочва произведения на Франсоа Трюфо, Федерико Фелини, Франсис Форд Копола, Стенли Кубрик, Роберто Роселини и Джон Касаветис – списък, който потвърждава дълбокото му познаване на седмото изкуство.
Сред тях е класиката на Фелини „Осем и половина“ (1963) – сюрреалистична драма с елементи на комедия за режисьор в творческа криза. Друго заглавие е романтичният шедьовър на Уонг Карвай „В настроение за любов“ (2000) – един от най-съблазнителните филми в историята, въпреки липсата на секс сцени.
Не липсва и Кубрик – Олдман избира „Д-р Стрейнджлав“ (1964), сатира за ядрена катастрофа и некомпетентни политици. Но единственият посочен от него филм, който попада и в личния му топ 5, е „Разговорът“ (1974) на Копола.
10-те най-велики филма според Гари Олдман:
„400-те удара“ (The 400 Blows, 1959) – Франсоа Трюфо;
„Осем и половина“ (8½, 1963) – Федерико Фелини;
„Разговорът“ (The Conversation, 1974) – Франсис Форд Копола;
„Д-р Стрейнджлав или: Как престанах да се тревожа и обикнах бомбата“ (Dr. Strangelove, 1964) – Стенли Кубрик;
„Съпрузи“ (Husbands, 1970) – Джон Касаветис;
„В настроение за любов“ (In the Mood for Love, 2000) – Уонг Карвай;
„Децата на рая“ (Les Enfants du Paradis, 1945) – Марсел Карне;
„Рим - открит град“ (Rome, Open City, 1945) – Роберто Роселини;
„Възнаграждение за страха“ (The Wages of Fear, 1953) – Анри-Жорж Клузо;
„Вятърът ще ни понесе“ (The Wind Will Carry Us, 1999) – Абас Киаростами.
