Рядка ювелирна находка са открили археолозите, работещи в старините на втората българска столица Велики Преслав. Бижуто е във формата на сърце и е изработено от висококачествено злато и пластика в 5 цвята.
Екипът на археолога доц. Стойчо Бонев са намерили запазен накит, изработен от злато и пластика, в царската резиденция във Велики Преслав.
Той обясни, че там по всяка вероятност е бил личният дворец на владетеля.
На откритието са попаднали на 1 метър дълбочина, в старобългарския археологичен пласт. Златното сърце е датирано от края на десети век. То е характерно като изработка за византийската школа и фактът, че съпругата на тогавашния владетел Петър е византийката Мария, кара археолозите да смятат, че бижуто е принадлежало на някого от тесния дворцов кръг или дори да е било част от колекцията на царицата.
На него има пет цвята синьо, зелено, вишнаво, бяло, слонова кост. Такива накити са изработвани върху сребърна или медна основа, а този върху златна, което означава, че е царски накит, каза археологът.
Той обясни, че техниката, по която е изработено сърцето, се нарича клетъчен емайл. При нея се разтопяват силициеви смеси, след което се изливат върху златна или сребърна основа, след това с тънки телове се образуват касети, които се запълват с разноцветна стъклена маса.
Скъпоценности във Велики Преслав не са откривани от 70-те години на миналия век, когато бе намерено Преславското златно съкровище.
Новите разкопки обаче може и да променят досегашната представа за разположението на цялата столица, тъй като се откриват сгради на нехарактерни места.
Личната резиденция на царя, където работят археолозите, е строена през 60-те години на IX век, по времето на княз Борис. Градежът е продължил 28 години, когато е столицата се премества от Плиска в Преслав.
Самият дворец е с изящни и съвършени планови структури и е бил с колосални размери, ако се съди по основите, каза доц. Бонев. Той добави, че конструкцията му е трикорабна, а на западната страна на сградата е имало колониада със 7 колони с диаметър около 70 см. Самият дворец пък е бил дълъг 22 метра и широк 19 метра.
Предполага се, че в близост е имало църква и постройки за персонала, както и казарма за личната царска гвардия.
