Олег Ковачев е режисьор, сценарист и актьор. Едни от големите му роли са в класическите български филми „Рицар без броня“, „На всеки километър“ и „Свирачът“.
Да се прави документално кино в България е много трудно, смята режисьорът Олег Ковачев. Той гостува в Шумен, където представи два от последните си филми.
Българското кино има място в страната ни, но друг е въпросът дали то успява да си го вземе това място или се лута къде точно да седне.
Той даде пример с документалното кино отпреди 40 години, което по думите му е било много силно. Телевизията и пресата мълчаха, а в киното се намираше начин всичко да се покаже, посочи режисьорът.
Сега - ако някъде стане нещо интересно, веднага много медии го показват, разобличават. Да се направи документален филм за него ще е по-скоро историческа справка - постфактум, казва Олег Ковачев. Той посочи, че често тогава на фестивали в Европа са ходели филми, които не са били прожектирани в България заради идеологически "несъответствия". Затова на Запад си мислеха, че сме много свободни, как да обясним, че в България никой не го е гледал, казва режисьорът.
Режисьорът посочва, че една от основните пречки пред творците е финансирането на продукциите им. Най-често то е външно – с европейски средства. Това обаче налага и прокарването на определени теми.
Малко ми е неприятно, че най-много се харчат идеите за нелегален износ на проститутки, наркотици, убийства, хомосексуалисти. Много колеги се плъзгат по тази плоскост, защото е по-лесно да се направи филм, който на запад ще се хареса, посочва Олег Ковачев.
В своята формула за хубав документален филм режисьорът е избрал абсурда.
Не е лесно да се намери абсурд, за който да се направи филм, казва той и посочва филма си за блок без стълбище в Харманли и стълбище без блок в София.
Когато отидохме на фестивал във Франция с този филм, след ръкоплясканията стана един критик и каза "как може да ви дадат толкова голям бюджет, за да построите блок без стълби и стълбище без блок само за да ги снимате?". На тях не им се вярваше, че това е истина, разказва Олег Ковачев.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.
Да се прави документално кино в България е много трудно, смята режисьорът Олег Ковачев. Той гостува в Шумен, където представи два от последните си филми.
Българското кино има място в страната ни, но друг е въпросът дали то успява да си го вземе това място или се лута къде точно да седне.
Той даде пример с документалното кино отпреди 40 години, което по думите му е било много силно. Телевизията и пресата мълчаха, а в киното се намираше начин всичко да се покаже, посочи режисьорът.
Сега - ако някъде стане нещо интересно, веднага много медии го показват, разобличават. Да се направи документален филм за него ще е по-скоро историческа справка - постфактум, казва Олег Ковачев. Той посочи, че често тогава на фестивали в Европа са ходели филми, които не са били прожектирани в България заради идеологически "несъответствия". Затова на Запад си мислеха, че сме много свободни, как да обясним, че в България никой не го е гледал, казва режисьорът.
Режисьорът посочва, че една от основните пречки пред творците е финансирането на продукциите им. Най-често то е външно – с европейски средства. Това обаче налага и прокарването на определени теми.
Малко ми е неприятно, че най-много се харчат идеите за нелегален износ на проститутки, наркотици, убийства, хомосексуалисти. Много колеги се плъзгат по тази плоскост, защото е по-лесно да се направи филм, който на запад ще се хареса, посочва Олег Ковачев.
В своята формула за хубав документален филм режисьорът е избрал абсурда.
Не е лесно да се намери абсурд, за който да се направи филм, казва той и посочва филма си за блок без стълбище в Харманли и стълбище без блок в София.
Когато отидохме на фестивал във Франция с този филм, след ръкоплясканията стана един критик и каза "как може да ви дадат толкова голям бюджет, за да построите блок без стълби и стълбище без блок само за да ги снимате?". На тях не им се вярваше, че това е истина, разказва Олег Ковачев.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.
