Сретение Господне
Сретение Господне / БГНЕС

Според православния календар на 2 февруари е Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога.

Сретение Господне е краят на смятания за нечист период, през който новороденото и неговата майка са уязвими от зли сили. След него е задължително очистването им. Така новороденото става част от света на възрастните хора.

В деня, в който православната църква отбелязва Сретение Господне - 2 февруари, народната памет отбелязва още един празник - Петльовден.

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.

Според народните вярвания през този ден не се работи никаква домашна или полска работа - шиене, плетене, чистене, работа в градината или на нивата, защото децата ще се раждат белязани. Само се готви. Домакините месят  питки и ги раздават в две къщи.

Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. В народните представи Пресвета Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото - чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.

Хората гадаели: Ако на този ден вали дъжд, ще вали през цялото лято. Ако има сняг, ще има и жито. Ако вземе човек пари на заем, цялата година ще взема и обратното. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско. Младите момичета вярвали, че какъвто мъж първи срещнат на този ден – такъв ще бъде и техния бъдещ съпруг - по външен вид и по характер. Затова празникът се нарича Сретен или Обретен. 

Традиционната храна за празника са т.нар. тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък сготвен петел със зеле, ориз и каша.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.