"Пурпурният остров" гостува в Русе
"Пурпурният остров" гостува в Русе / netinfo
Държавен куклен театър Варна ще гостува в Русе на 8 юни със спектакъла "Пурпурният остров“ от Михаил Булгаков. Представлението на Теди Москов е две номинации "АСКЕЕР" 2016 г. Диана Цолевска получава номинация за наградата "Аскеер 2016" за поддържащата женска роля на Никанор Метелкин - помощник-режисьор в същия спектакъл. Любопитен факт е, че и двете актриси играят мъжки роли. Вера Стойкова е отличена с номинация "Аскеер 2016" за водеща женска роля за превъплъщението си в образа на Генадий Панфилович Участват: Вера Стойкова, Красимир Добрев, Галин Гинев, Боян Стоянов, Гергана Господинова, Евгения Василева, Диана Цолевска „Пурпурният остров” на М. Булгаков не е била поставяна у нас. Подзаглавието й е: „Генерална репетиция на пиесата на гражданина Жул Верн в театъра на Генадий Панфилович – с музика, вулканични изригвания и английски моряци, в четири действия с пролог и епилог” – представете си само колко фантазия може да се крие в действието на гореспоменатата пиеса! И колко обърканост на историческата епоха, през която протича гореспоменатата репетиция! В микрокосмоса на репетирането на тази пиеса, откриваме макрокосмоса на живота с интриги, подлости, борби за надмощие и разбира се – нагаждачеството на артистите към изискванията на властта. Нагаждачество към властта на режисьора, на автора на пиесата от една страна, и към изискванията на комисаря по културата в сталинска Москва, от друга. Алегориите в репетираната пиеса са исторически – червени туземци свалят бели арапи от власт и конфискуват перлите, които арапите продават на Западна Европа, за да осигурят прехрана на островитяните. След бунт, перлите вече принадлежат на туземския народ, но поради прекъсването на търговските взаимоотношения с цивилизования свят, племето измира от глад (въпреки безценните скъпоценности в ръцете си). Странното е, че постреволюционната ситуация в този пурпурен остров, прилича поразително на ситуацията в днешна България, която държи скъпоценности в ръцете си и не знае какво да прави с тях! А цензурата от онова отминало време е... вечна!? Цензурата не умира, а еволюира. А всички исторически епохи си приличат „генетично”. Предишната ражда следващата!
Последвайте ни

Русе