От 8 до 16 септември Държавна опера-Русе отново е домакин на Международен майсторски курс за оперни диригенти под ръководството на Деян Савич /Сърбия/
Млади таланти ще се изявят на диригентския подиум в спектаклите на оперите „Вълшебната флейта“ от Моцарт /8. Септември/, „Дон Паскуале“ от Доницети /13. Септември/ и „Отело“ от Верди на 16. Септември.
„Вълшебната флейта“
Участват: Александър Носиков, Александър Баранов, Ивана Албрехт, Мила Савова, Стоян Стоянджов, Гиргина Гиргинова, Петя Цонева, Теодора Чукурска, Йоланта Николаева, Момчил Миланов и други.
"Вълшебната флейта" е опера в 2 действия от австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото, което е на немски, е написано от Емануел Шиканедер. Формата на операта е зингшпил - популярна за онова време, която включва диалози и пеене.
В операта се откриват много масонски елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата - Шиканедер и Моцарт, са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичния обскурантизъм, докато нейният противник Зарастро символизира върховния суверен, който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.
Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър.
„Дон Паскуале“
Участват: Пламен Бейков, Добромир Момеков, Даниела Караиванова, Георгиос Филаделфевс, хор и оркестър на Държавна опера – Русе.
Темата за стария ерген, който иска да си намери млада жена, но бива измамен, е много популярна още от времето на commedia dell’arte и е използвана като сюжет от много композитори на комични опери. Доницети взима сюжета от комичната опера „Сър Марк‘Антонио“ (1810) от Стефано Павези. Това е неговата 64-та опера, от общо 66. Доницети написва лично либретото на „Дон Паскуале“. Той го преработва значително спрямо това на първоизточника „Сър Марк‘Антонио“, като съкращава голяма част от персонажите. Независимо от това, че по това време Доницети се възстановява от тежко заболяване, той написва музиката на операта с невероятна бързина – само за осем дни. Премиерата на „Дон Паскуале“ се състои на 3 януари 1843 в Италианския театър в Париж с огромен успех. В Италия първата постановка се появява на 17 април 1843 в Милано, а във Виена – месец след това (14 май 1843). За тази постановка Доницети прибавя прочутия комичен дует между Дон Паскуале и доктор Малатеста „Cheti, cheti immantinente”.
Първото изпълнение в България на „Дон Пасуале“ е в Софийската опера през 1932 г. Диригент е Асен Найденов, а режисьор – Христо Попов.
„Отело“
Участват: Мария Цветкова, Александър Крунев, Петър Костов, Александър Баранов, Петя Цонева, Стоян Стоянджов, оркестър и хор на Държавна опера – Русе.
„Отело” е операта смятана за най-зрялата и съвършена Вердиева творба. Чиста любов, завист, ревност тук намират може би едни от най-ярките си изобразявания чрез средствата на оперното изкуство. Шекспир е любимият писател на Верди. Още в ранния си творчески период композиторът написва опера по шекспировата драма “Макбет” и се връща към нея почти двадесет години по-късно. Дълги години той е работил върху “Крал Лир”, но неудовлетворен от либретото, унищожава, както се предполага, вече готовата опера, а музиката и частично използва за други свои произведения. По Шекспир е и последната творба на гениалния композитор – комичната опера “Фалстаф”. Към “Отело” пристъпва с безкрайната отговорност да създаде произведение, което да бъде достойно за своя литературен първоизточник. Либретото е написано от Ариго Бойто, като Верди изменя шекспировия сюжет. Действието се развива около основния конфликт – стълкновението между Отело и Яго. Верди запазва дълбоката общочовешка същност на безсмъртната шекспирова трагедия – непреходните теми за приятелството и предателството, за обречената любов и безумието на ревността. Верди създава една реалистична музикална драма, уникална с развитието на психологическия драматизъм на действието устремено водещ към кулминационния финал.
“Отело” не е от оперите, които трябва да бъдат обяснявани – тя е шедьовър, който покорява ценителите на изкуството вече 128 години /премиерата на операта се състои на сцената на Миланската Скала на 5 февруари 1887 година/.
