„Че има нужда от промяна в Разград – спор няма. Че щеше да е по-добре да има единна кандидатура срещу статуквото – също. Защо не се случи?
Единна кандидатура няма /например на ГЕРБ, реформатори и други/, защото от ГЕРБ не искат. Те смятат, че може да спечели техният партиен кандидат - с щедри, но неподплатени с нищо реално обещания и с договорената на централно равнище подкрепа от ДПС, нещо, което вече стана ясно.
Аз смятам, че това е лошо за всички ни и не бива да го допускаме.
Първо, поне в Разград досега се видя, че ДПС е възможно най-лошият коалиционен партньор и това, естествено, не доведе до добри резултати. Каква полза има тогава от подмяната на управленската коалиция БСП-ДПС с ГЕРБ-ДПС? За гражданите – никаква, за партийните елити – със сигурност, щом са решили да действат по този начин. Изборите обаче не са лаборатория за партийни експерименти и затова аз смятам, че тази задкулисна игра е опит за измама на почтения избирател, желаещ истинска и продуктивна промяна в Разград. Ако се върнем на онази позната мисъл на Апостола, направо трябва да се попитаме като него: за какво, по дяволите, ни е цар, след като и сега си имаме султан?
Нужда е смяна, а не подмяна на модела, ако наистина искаме добри резултати...
Второ, за каква „видима промяна“ издига лозунги Валентин Василев, след като нищо видимо не е свършил самият той за цели 6 години участие във властта досега?
Нищо лично нямам, разбира се, против него, но някой да го е чул поне веднъж от парламентарната трибуна да се е изказал за нещо важно, камо ли за нещо, засягащо Разград? Нещо „видимо“ да е направил за общината като депутат и то втори мандат?
Да си спомня някой за нещо съществено, което той да е направил за общината за четирите години, когато бе областен управител?
Не, няма данни за нищо такова и няма как да има, защото с невидима дейност не може да имаш видими резултати и да обещаваш „видима промяна“. Здрава работа трябва - с общи приказки /които на всичкото отгоре са еднакво валидни и за Разград, и за Разлог/ не става нищо.
Трето, от безличната кампания на Валентин Василев досега се вижда, че и самият той няма мотивация и не иска да стане кмет. Защо наистина му трябва да напуска депутатството, където не върши нищо, за да кметува в Разград, където се иска зверска работа, защото и изискванията на гражданите са вече много големи, и батаците, сътворени от сегашната управа, са много дълбоки? Това просто не е за него – той го знае, знаят го всички и е нещо като публична тайна, която от приличие никой не ще да признае.
Защо тогава се кандидатира ли?
Ами защото е просто един послушен войник на партията си, затова. На Разград обаче е нужен не партиен послушник и брояч на партиен вот, а деен управник, който с умения, почтеност, добра организация и здрава ръка да работи в полза на всички.
Като говорим за мотивация, ще ви издам нещо, което партийните централи вече знаят или поне усещат, но никой не го изговаря, разбира се. Сондажите и настроенията показват, че ако се стигне до балотаж „Бояджиев-Ролев“, победител ще съм аз, ако балотажът е „Бояджиев-Василев“, кмет ще е отново Бояджиев, а пък Валентин Василев ще се оттегли доволен като депутат в София, защото това може и това иска.
Това е опит за измама, съвсем реално е да се случи и затова моля избирателят да помисли добре преди да е взел решението си.“
Теодор Ролев, независим кандидат за кмет
