Седемчленна делегация от китайски холдинг за отглеждане и преработка на малини и ягодоплодни пристигна на Фестивала на малината в Лозница. Азиатците имат интерес към култивираните сортове малини, отглеждани в България, както и към прилагането на съвременните технологии в сектора – обясни председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите Божидар Петков. Третото издание на Фестивала на малината в Лозница за пръв път се радва и на още международно участие, свои машини и препарати представят италианци, немци, швейцарци, руснаци и холандци.
60 малинопроизводители от цялата страна участват в Националното изложение и Фестивал на малината в Лозница. Освен местни малини могат да се вкусят и плодове от Казанлък, Попово, Троян, Самоков – разказа кметът на Лозница Айхан Хашимов. Освен безплатни дегустации в трите дни на фестивала са предвидени и различни игри и томболи, за децата ще има и безплатни палачинки и сладолед.
Сред атракциите е и малинов мед, произведен в пчелин край Лозница.
Атракция за местните са и седмината китайци, които три дни са в Лозница, за самите тях обаче посещението е работно. Води ги Чанг Шан – председател на борда на директорите на холдинг от Северозападен Китай, тибетската част на страната. Структурата, която управлява той, включва три предприятия – едното е свързано с преработка на диворастящи малини, произвеждани на надморска височина 2200 – 3700 м., второто е за хранителни добавки и здравни храни на база малини и ягодоплодни, а третото – за за малиново вино. Интересът на китайците е както към култивираните сортове български малини, така и към технологичните новости в сектора, които ще доведат до екологично производство на плодовете. Първо се спират на щанд, на който се предлага руски препарат за почвено плодородие.
Китайците имат сериозни намерения за сътрудничество с Българската асоциация на малинопроизводителите – обяснява и председателят на браншовата организация Божидар Петков. С чужденците той се запознал на Световната конференция на малинопроизводителите през май в Сърбия, те проявили интерес, тъй като България е сред лидерите в Европа в този сектор. Страната ни е на трето място на континента по отношение на индустриално производство на малина. Най-голямо количество замразени малини произвеждат Сърбия и Полша, редувайки се в това първенство, а непосредствено след тях е България. Страни като Испания и Франция пък са специализирани в износ на пресни малини – уточнява Петков.
Секторът се развива добре – сочи статистиката. Според данни на Министерството на земеделието и храните за година, от предишния Фестивал на малината, площите с тази култура са се увеличили с 5000 дка или 25%. Следните добиви са 530-560 кг./дка, отличниците са в Лозница с 1500-1600 кг./дка, по други региони обаче има и по 300 кг./дка заради градушки.
Увеличението на площите едновременно е и признак за развитието на сектори, но има и повод за тревога. Кръстосана проверка на БАМ и Инспекцията за посадъчен материал сочи, че за година е внесен и сертифициран посадъчен материал от 80 000 коренчета, а за 5000 дка са нужни 5 милиона. Това означава, че се използва некачествен и нелицензиран посадъчен материал, което ще рефлектира върху продукцията след 2-3 години.
Интересът към малинопроизводството е продиктуван от високата цена през последните години и субсидиите на добро ниво – обяснява още Петков. Намаление на субсидиите няма да има, позициите са запазени благодарение на активните действия на браншовата асоциация – убеден е още нейният лидер.
Чуйте още от прикачения звуков файл.
