Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция, най-вероятно езически. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На 1 март хора, дървета, животни се закичват за здраве и успех с мартеници, направени в бял и червен цвят. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. Останало е поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите.
В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.
Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на децата, са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената - здраве и сила.
