Трябва час по-скоро да има статут за семейни ферми в планинските райони, заяви Милкана Йорданова, председател на Сдружение „Планинско мляко“. Причината за тревогата на животновъдите в Родопите е последната промяна на Наредба №3, която касае получаването на субсидии за животни под селекционен контрол. В тази Наредба за отглеждането на изчезващата порода българско родопско говедо, летвата е вдигната за цяла България. Изискването е стопанинът да има минимум 20 крави, което ще изхвърли от системата родопските фермери.
За 25 години кравите от породата българско родопско говедо в Родопите, са намалели с близо 70% . „Години наред ние алармираме за този проблем с изчезване на кравите от Родопите. Постигнахме една договореност и нова законова постановка, българското родопско говедо беше включено в защитени породи от изчезване и стопаните получаваха субсидия, която е необходима за всички семейни ферми, бих казала порода. И последната промяна на Наредба №3,на практика обрича всички стопани от Родопите“, каза Милката Йораднова. Тя посочи, че в планината на пръсти се броят хората, които могат да си позволят да отглеждат 20 крави. „Знаете, типично за отглеждането за животни планинските райони това са семейните ферми и трябва час по-скоро да има статут за семейни ферми в планинските райони. Такива примери има и в Ирландия и в Исландия , и в Норвегия. Тези малки семейни ферми носят доходи на населението, на семействата. Тоест бих ги нарекла социални земеделски стопанства , те спасяват семейството, могат да осигурят едно работно място на семействата“, добави тя. По думите й всички по-големи фермери, които отглеждат повече крави, могат да бъдат стимулирани и по друг начин.
“Не биваше тази година, с тази Наредба толкова много фермери от Родопите да отпаднат, когато отидат да се чекнат за стопанствата в ДФ „Земеделие.“ И другата голяма грешка беше, че се позволи родопското говедо да бъде отглеждано в цяла БГ. Няма логика в Русе, във Варна, в Добруджа, или някъде другаде да се отглежда тази порода. Там по много лесен начин и по друг начин се отглеждат животните. Трябваше българското родопско говедо, като защитена от изчезване порода, да бъде ситуирана и отглеждана само в Родопите. Така нямаше да ес получи и тази ситуация, че бройката на тези крави да се е увеличила. Само, че тези крави не са в Родопите“, категорична бе председателката на Сдружение „Планинско мляко“.
По думите й тази промяна в Наредбата не защитава по никакъв начин родопските фермери, защото тук, като начин на отглеждане, да си стопанин на 20 крави е равносилно на 200.
За 25 години кравите от породата българско родопско говедо в Родопите, са намалели с близо 70% . „Години наред ние алармираме за този проблем с изчезване на кравите от Родопите. Постигнахме една договореност и нова законова постановка, българското родопско говедо беше включено в защитени породи от изчезване и стопаните получаваха субсидия, която е необходима за всички семейни ферми, бих казала порода. И последната промяна на Наредба №3,на практика обрича всички стопани от Родопите“, каза Милката Йораднова. Тя посочи, че в планината на пръсти се броят хората, които могат да си позволят да отглеждат 20 крави. „Знаете, типично за отглеждането за животни планинските райони това са семейните ферми и трябва час по-скоро да има статут за семейни ферми в планинските райони. Такива примери има и в Ирландия и в Исландия , и в Норвегия. Тези малки семейни ферми носят доходи на населението, на семействата. Тоест бих ги нарекла социални земеделски стопанства , те спасяват семейството, могат да осигурят едно работно място на семействата“, добави тя. По думите й всички по-големи фермери, които отглеждат повече крави, могат да бъдат стимулирани и по друг начин.
“Не биваше тази година, с тази Наредба толкова много фермери от Родопите да отпаднат, когато отидат да се чекнат за стопанствата в ДФ „Земеделие.“ И другата голяма грешка беше, че се позволи родопското говедо да бъде отглеждано в цяла БГ. Няма логика в Русе, във Варна, в Добруджа, или някъде другаде да се отглежда тази порода. Там по много лесен начин и по друг начин се отглеждат животните. Трябваше българското родопско говедо, като защитена от изчезване порода, да бъде ситуирана и отглеждана само в Родопите. Така нямаше да ес получи и тази ситуация, че бройката на тези крави да се е увеличила. Само, че тези крави не са в Родопите“, категорична бе председателката на Сдружение „Планинско мляко“.
По думите й тази промяна в Наредбата не защитава по никакъв начин родопските фермери, защото тук, като начин на отглеждане, да си стопанин на 20 крави е равносилно на 200.
