Смях, смях, смях, примесен с леки облачета тъга в сладкодумните разкази и преживелици на един от най-любимите комедийни актьори на България – Никола Анастасов.
Това ви очаква ако разлистите преиздадената автобиографична книга на обичания от всички Кольо Анастасов - "Истории с усмивки", чиято премиера е тази вечер от 18:00 ч. в книжарница Хермес - Централ в Пловдив. В представянето специално участие ще вземе и актьорът Светослав Пеев.
„Истории с усмивки“ е точно онова малко сладко бягство в спомените – за големи театрални спектакли и значими кинорежисьори, за талантливи актьори и артистични празници, от което имаме нужда днес. Тази книга е още по-важна във време, когато дефицитът на искрени емоции е завладял живота ни, защото е открита територия за хумор и любов, в която всеки е добре дошъл.
Книгата прелива от весели и драматични случки, разказани с познатото чувство за хумор и самоирония от Кольо Анастасов. Най-бляскавите години на Сатиричния театър, прохождането на телевизията в България и други славни истории от работата му в радиото и киното в продължение на повече от половин век, създават пъстрия портрет на един артистичен талант. Винаги на предна линия, там, където е най-трудно, но и най-благодатно, с най-добрите и можещите на своето време, един от тях, Кольо си остава човекът-усмивка, дарил с незабравими емоции хиляди хора.
Животът на Никола Анастасов отново е пред вас – превърналата се в библиографска рядкост автобиография на актьора се издава обновена и допълнена от издателство „Слънце“.
Припомням, че на 84-годишна възраст големият актьор ни напусна на 08 август след тежко боледуване.
***
Авторът ИРИНА КАНУШЕВА е журналист, театрален и кинокритик. Завършила е френската езикова гимназия в София и „Театрознание“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. От дълги години работи в Националния филмов център като експерт по международната дейност, като представлява страната ни в редица европейски организации в областта на киното.
***
За съжаление книгата не е сцена, не е театър и не може да улови, да ти предаде всички онези жестове, мимики, паузи и вълнения, с които е съпроводено създаването ѝ.
Ние, артистите, качим ли се на сцената, блеснат ли прожекторите, грейнат ли очите на зрителите, се променяме, ставаме други. Божествено хубаво е, когато от точно изиграната дума избухва смях. Прекрасно е, когато искрено изплаканата сълза за съдбата на героите, които играем, се превърне в стотици малки сълзички в очите ти и ние заедно станем част от голямата болка и голямата радост на този театър, наречен Живот.
Ние, смешните артисти, носим със себе си невероятното проклятие да бъдем смешни и в болките си, и в успехите си, и в онова обикновено човешко съществувание, в което тайничко крием човешките си неволи.
Животът на онова същество, наречено Никола Анастасов от публиката, Кольо – от приятелите, и господин Анастасов – от враговете, прилича на една безкрайна пъстра забързана, луда импровизация на територията на България и главно на сцената на най-прекрасния театър, наречен Държавен сатиричен театър.
Човек не може да спре времето, но паметта понякога изравя из потайните си кътчета влюбени очи, чудесни колеги и приятели, невероятно интересни хора, докоснали ме с поглед, мисъл, мълчание или аплодисмент.
Нито един актьор не може да изиграе всички роли, за които си мечтае, но като се обърна назад, все ми се иска да кажа: „Благодаря ти, съдба, че ми позволи да изиграя ролите, за които не съм и предполагал, че ще се появят пред мен (някои от тях специално написани за мен), и които ми доставиха толкова човешко щастие и творческо удовлетворение“.
Уважаеми читателю, всеки човек сам е драматург на своя живот. В тази книга ще намериш всичко за мен и против мен.
Никола Анастасов
