Николай Караиванов: Времето е на път да отиде при ГЕРБ

Днес е петък и вие отново сте с мен Николай Караиванов и рубриката на Дарик радио „Политически уравнения” на честота 105,4 ФМ.

Обикновено се започва така – имам една добра и една лоша новина. И аз, разбира се, ще започна с лошата новина. А тя е, че вотът на недоверие на опозицията за корупция в управлението не мина. 79 депутати сложиха подписите си под четвъртия вот на недоверие към правителството на тройната коалиция. Математиката показваше, че вотът няма как да мине, но пък ние всички знаем, че в политиката нещата не са само математика. Темата беше много точна, актуална и на място – корупция. Но пък дебатите в пленарната зала показаха, че е безсмислена, въпреки че вотът изразяваше както мнението на опозицията, така и мнението на обществото. Може би и пеленачетата, когато проговарят, вече съвсем спокойно ще казват първо думичката „корупция”. От 235 депутати, присъстващи в зала, 149 гласуваха против вота на недоверие, „за” бяха 86 народни представители.

Добрата новина е, че пролетта дойде. Както се казва пролет пукна, ние - не! Не знам откъде тази жилавост у българите, но ми се струва, че вече отминава времето, когато си пожелавахме да не „пукнем през зимата”. От друга страна, като гледам мизерните пенсии, децата в Могилино, спрените европейски пари и цялата какафония в държавата, пак си задавам онзи въпрос, който си зададох и преди известно време – каква държава сме ние?

Единственото хубаво нещо, като че ли е пролетта – т.е. времето е с нас. Преди години времето беше със СДС. Сега е с БСП, но може би е на път да отиде при ГЕРБ.

Честно казано продължава да ме мъчи въпросът – ние ли изневерихме на избирателите или те на нас. И се питам защо митингът на обединената опозиция не събра тези милион и половина разочаровани десни симпатизанти. Защо всеки втори говори за корупция, а когато настане време да се вдигнем „на оръжие”, хората безгрижно си седят по кафенетата или си пият ракията?

НДСВ определи корумпираността като качество на личността, а не като слабост на властта, въпреки че и това не говори много добре за тях, ако акцентираме особено на личността. ДПС ни убеждава и продължава да ни убеждава, че е почтено и кръговете около него са почтени, а може би наистина е така. Дори Доган изрази загриженост към опозицията и призова управляващите да й помогнат. Интересно е защо не ни обясни как тогава мнозинството отхвърля за шести път законопроекта за конфликт на интереси, предложен от Филип Димитров.

Сергей Станишев, който предвидливо си беше сложил амулет на китката на дясната ръка, направо нареди алтернативното правителство. Загрижен бе обаче коя ще е основната платформа на опозицията. Премиерът ни обяви като еталон за усвояването на 7 млрд. евро от оперативните програми и определи приказките за корупция и усвояването на европейските фондове като лъжа и некомпетентност. Само че днес спокойно можем да кажем, че си е вкарал автогол, защото ЕС въобще не харесва начинът, по който ние изразходваме европарите, като започва постепенно да ни ги спира и още повече едва ли можем да се похвалим с наличието на готови проекти за оперативните програми. Но че дебатите бяха скучни и вели, е факт, защото все още важи правилото, ако нямаш доказателства, няма и какво да кажеш. И опозицията не изрече всички онези доноси, за които имаше информация, но нямаше потвърждение, тъй като комунистите обсебиха и трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна.

Ето защо дебатите преминаха без каквато и да е конкретика и всичко си вървеше само със скандала във фонд „Републиканска инфраструктура”, спрените пари по програма САПАРД и корупцията сред чиновниците.

Като гледам националната телевизия, корупцията е само при лекарите. Всеки ден ни показват някой доктор с 50-60 лева подкуп. Това е направо срамно, но повече ме е срам от държавата, защото това са висококвалифицирани специалисти, които трябва да работят за някакви мизерни заплати. А ние всички искаме да бъдем здрави и да бъдем лекувани добре.

Не Ви го пожелавам, уважаеми господа управляващи, но ако ви се наложи да влезете в болница, мисля, че ще ме разберете за какво говоря. Затова нека се поклоним пред лекарите, учителите и всички онези достойни хора, които със своите професии заслужават нашето уважение и признание. И няма нужда да ни убеждавате, уважаеми господа депутати, че корупция по високите етажи няма.

Но питам се аз – защо хората тогава не излизат на митинги? Че тройното правителство трябва да си ходи, това е ясно. Че си отиват от властта, това също е ясно. Но става въпрос за алтернативата. Дори и присъствието на ГЕРБ не събра онези хиляди симпатизанти на площада, които очаквахме, въпреки че и тук има една добра и една лоша новина. Добрата е, че се обединиха всички десни и центристки партии относно вота, а лошата е, че ДСБ отсъстваше на митинга. Ето това искат да видят хората, че сме единни и обединени и че различията вдясно могат само да ни допълват. Всъщност никой не е вярвал, че кабинетът ще падне, но нека признаем, че опозицията стана моралният победител.

Тук смело мога да отговоря на премиера Сергей Станишев, че СДС има платформа. И това е платформата за новия консерватизъм. Що е то новият консерватизъм? Ами простичко казано това е малко и силно правителство, което да преразпределя не повече от 35 % от БВП, властта е в ръцете на професионалните гилдии и гражданските формирования, плащаме по-малко данъци, а парите остават в хората и фирмите. Още повече че демографската криза е налице, а държавата увеличава тежкия административен апарат, което води не само до финансови загуби, но и до по-тежки процедури и загуба на време. И вместо тези пари да отиват за иновации и обучение на служители, те потъват в републиканската хазна. Т.е. в името на голямото правителство се изсмуква интелектуалният капитал на българския бизнес, защото чиновниците не създават добавена стойност, богатство и благосъстояние. Така че създаването на малко и силно правителство, е в основата на новия консерватизъм, защото до сега всички плащаме за образование, за здравеопазване, за социални дейности, за спокойствие, за справедливост, за по-добър живот. А имаме ли ги ? Не, нямаме ги. Затова след 97-ма година, когато оправихме бакиите на комунистите, сега отново е необходимо да се върнем към платформата на СДС за силно правителство, ниски данъци, свита администрация, обществен контрол и деконцентрация на властта.

Стига сме избирали хората по харизми и стига сме плащали, за да бъдем избрани. Крайно време е българинът да се научи, че нещата зависят от него. Европа може да ни спира парите, може и да ни ги пуска, но уважаеми съграждани, ние сами трябва да определяме бъдещето си.

Наши, на СДС, са и исканията за промяна в избирателната система, приети от всички политически сили и дори от президента Първанов. Защото различната избирателна система, дава и различни резултати. А ние искаме тя да е отворена, за да могат хората сами да правят преценка и избор на онези техни съграждани, които биха искали да ги управляват. За да могат избраните да бъдат отговорни пред избирателите, за да се постигне стабилно правителство, етнически мир и представителство на малцинствата.

Иначе, уважаеми пловдивчани, в Общината нищо кой знае какво ново. Дневният ред за сесията на Общинския съвет отново беше от 7 точки. Чакаме с пролетта да дойдат и добрите вести за запълнени дупки и асфалтирани улици, за това, че пловдивчани са станали по-богати. Колкото до предложението, което внесох в Общинския съвет за отпускане на сума от 2000 лева за всяко новородено дете, то новината е, че общинските съветници не го приемат. Явно ще се наложи да внеса ново предложение за стимулиране на раждаемостта чрез отпускане на финансова помощ за второ и трето дете, както и да се намали сумата, която да бъде изплащана.

Надявам се през следващата година бюджетът на община Пловдив вместо 218, да гони 300 млн. лв. и 30-те % несъбираемост от данъците да бъдат не повече от 5%. Надявам се и до края на годината да имаме функционираща електронна община, действаща система за управление на движението, изградени подземни и надземни паркинги, защото виждам, че пускът на МОЛ-овете наближава. Това, с което ще ви изненадаме напролет е по всяка вероятност повишените такси, които Община Пловдив ще наложи за съответните услуги и дейности.

Оптимист съм, че българският народ ще се научи да помни малко по-дълго и че не е забравил 45 години социализъм, не е забравил също и безпрецедентната учителска стачка, референдума в Бургас, както и че няма да забрави и загиналите при пожара във влака София-Кардам, заради което беше обявен национален траур и че не е забравил да поиска и даде прошка. Използвам случая чрез медиите да поискам прошка от всички, които съм засегнал и прощавам на онези, които обидиха мен и семейството ми.

Пожелавам ви много здраве. През последните минути вие бяхте с мен, Николай Караиванов, общински съветник и председател на СДС – Пловдив. Моля ви, ако сте на път, шофирайте внимателно, за да стигнете живи и здрави в компанията на Дарик радио на вълните на 105,4 ФМ.