Днес е 7-ми декември 2007 година. Може би голяма част от вас вече не си спомнят, но на тази дата преди 18 години Съюзът на Демократичните Сили направи своите първи стъпки.
Да, днес, ние честваме 18 години от създаването на СДС и позволете ми да поздравя всички членове и симпатизанти на синята партия. 18 години не са никак малко. На тази възраст нашите деца навършват пълнолетие и поемат по своя собствен житейски път. Питам се дали СДС отново може да се съживи като птицата феникс от пепелта, дали може да събере остатъците вдясно, дали ще реформира себе си и след няколко години да сме свидетели на една стабилна партия, която да защитава интересите на предприемачите, на малкия и средния бизнес, свободата и правата на обикновения човек.
Може би вие, слушателите, забързани с ежедневните грижи и проблеми, махвате небрежно с ръка и казвате: „Какво пък толкова!” Но важно е да се знае, че без силна дясна партия не може. Важно е да се знае, че политика и политици не са мръсни думи. Но още по-важно е, че политиците трябва да променят отношението на хората към държавността, да направят живота по-нормален, за да можем ние наистина да се чувстваме като граждани на Европа.
След толкова години демокрация идва време да си отговорим дали хората живеят свободно, дали наистина този, който е кадърен, успява? И не се ли превърна справедливостта в дефицит? Нуждаем се от дясна партия, която да възвърне свободата и справедливостта в отношенията, която да даде тласък на пазарната икономика, която отново да върне доверието на десния човек. Може би днес трябва да благодарим на всички достойни политици, които през годините дадоха част от своя живот в името на демокрацията. Но и да им кажем, че вече е време да дадат път и на нови лица вдясно, на млади и амбициозни хора, необременени от тежкото минало.
Българинът винаги се гордее с децата си и е много символично, че нашият празник е ден преди празника на студентите, което ни кара да се замислим дали ние положихме основите на техния по-добър живот, дали ще им осигурим перспектива, защото ако не го направим, няма как да очакваме добро бъдеще.
Ето защо поздравявайки днес всички дясномислещи хора, ще си позволя и да се извиня на милионите българи, които бяха наши поддръжници и които се чувстват излъгани, наранени и неудовлетворени. Но крайно време е да спрем да говорим за миналото. 18 години преход стигат. Нас ни интересува бъдещето и затова оттук насетне ще говорим само за това.
Вчера беше Никулден и поздравявам всички именници, банкери и рибари по случай техния празник. Присъствах на тържествената литургия, отслужена от Пловдивския митрополит Николай в храма „Св. богородица”. Няма как да не споделя, че останах силно огорчен от липсата на политици и общественици. Помня как допреди два месеца кандидати за кметове се тълпяха да искат благословията на Дядо Николай, а вчера те не намериха време да уважат с присъствието си Негово Високопреосвещенство. Няма как да не ви споделя, че в лицето на митрополит Николай виждам високо образован и начетен духовник, който силно впечатлява не само със своето дар слово, но и със силата на характера си, с желанието си да промени не само облика на духовенството, но и да възстанови мястото и ролята на църквата в нашия живот. Трябва да му отдадем дълбок поклон, че той полага всички усилия да възроди християнските добродетели и да възвърне вярата в църквата.
Много пъти са ме питали кога ще се оправим – дали при СДС, дали при БСП или пък при царя. Уважаеми съграждани, ще се оправим тогава, когато имаме силна църква, когато имаме силни духовни водачи, които могат да спасяват не само душите ни, но и да са опора на държавността и коректив на управлението, какъвто е нашият владика Николай. Ние, политиците по-скоро се грижим за материалното, но колкото и да има един човек, ако няма духовното, няма как да е щастлив. Ето защо пожелавам на негово Високопреосвещенство митрополит Николай да продължава със същото дръзновение и смелост, за да имаме силна църква и силни политици, които да върнат на българите онова, което заслужават, а именно вяра, справедливост и богатство.
Използвам възможността да поканя пловдивчани на възкръсването на една пловдивска светиня - църквата „Света Преподобна Мъченица Параскева”, кацнала на скалата на Джамбаз тепе /над понеделник пазара/. След 20 години храмът ще отвори врати за православните християни с благословията на митрополит Николай - с литургия от 9.00 в неделя, храма. Ние, от СДС – Пловдив чрез дарение също се включихме на църквата.
Утре е 8-ми декември и се надявам той да бъде един прекрасен ден не само за студентите, а и за всички нас. На младите им пожелавам да бъдат здрави, да се дипломират успешно и да купонясват умерено.
Аз вече изпратих своята голяма дъщеря на студентски празник в Пампорово и се надявам, че тя и нейните колеги от юридическия факултет при ПУ „Паисий Хилендарски” ще прекарат приятно.
Иначе в общественото пространство нищо ново под слънцето. НДСВ се разцепи, местната управа сменя шефове на дружества, тепетата в Пловдив изчезват едно по едно, а проблемите в транспортната схема и с картите за пенсионери и инвалиди продължават. Но празници са, шофирайте внимателно, не злоупотребявайте с алкохола и вършете богоугодни дела.
Автор: Николай Караиванов
Слушайте "Политически уравнения" всеки петък по Дарик радио
