Грозни панелни блокове, ново стиропорно строителство - жилищата в днешно време са направо отчайващи. Не стига, че скъпи и недостъпни, но мухлясват на първата зима, а при най-малкия трус стената вече се е напукала. Вдигат ги за няколко месеца и след още толкова започват проблемите на новодомците.
Това е накратко картинката около жилищното строителство в последните 20 години. Уж технологиите все по-модерни, а сградите все по-паянтови и нестабилни. Ако се огледате наоколо обаче, ще видите десетки стари тухлени кооперации, значително по-здрави и добре изглеждащи от цветните нови.
Един такъв - стожер на социалистическото строителство, открихме в жилищния квартал зад плевенската автогара. Разположен е на ул. "Юрий Венелин", сгушен нейде между десетки тухлени кооперации, този стар жилищен блок тази година стана на 40.
Спретнат и чистичък, с добре уредено дворно пространство, рожденикът по нищо не подсказва, че е най-стар сред събратята си в квартала. Той носи звучното име "Строителен работник" и е издигнат на мястото на семейната къща на леля Ана Комаревска. Кръстили го така, тъй като навремето градът имал сериозна нужда от строителни работници и управата докарала такива от близките села.
Отчуждили имота на леля Ана, вдигнали блок, настанили работниците и го кръстили на тях - "Строителен работник". Сега няма нито един строител в блока, дори няма кой да ни направи една врата, с тъга си спомня за старите времена леля Ана. Името на блока подсказва колко добре ценени са били строителните работници по онова време, още повече, че в по-далечно минало това място в града се водело за център на Плевен.
След Освобождението там била централната градска част, която се казвала "Маньовския площад", а днешната улица "Юрий Венелин" била "Любовната улица", разказа още жената. По разказите на нейната свекърва, на "Любовната улица" ставало "движението" на младите и страшно нещо е било ерген от друг квартал да вземе мома от "Маньовата мхала".
Днес някогашният център се намира в периферията на Плевен, но не губи от своето очарование и аристократизъм. Съвременните "Маньовци" стигат еднакво бързо до центъра, пазара, жп гарата и автогарата, при това без да ползват градски транспорт, подчертава Ана Комаревска.
Освен че е с чудесно разположение, юбилярът блок "Строителен работник" е изключително здрав с просторни апартаменти и според обитателите му още поне 40 години живот има в него. Днешните обитатели на блока всяка година отбелязват рождения му ден на 1 юни като събират деца и внуци и се черпят в градинката отпред.
Тази година плануват по-голям купон през септември, за да си дойдат и младите от ваканция. Когато влязохме в блока, всички бяхме до 30-годишни, сега сме по на 70, но "Строителен работник" е все така здрав и уютен, разказа още леля Ана.Общо взето, може да се каже, че хората в блок "Строителен работник" живеят щастливо и спокойно в добро разбирателство.
Едно-единствено нещо тревожи обитателите му и това е социалистическото име, което някак не звучи актуално днес. Желанието на обитателите е да прекръстят блока-стожер на жилищен блок Плевен, но такъв вече съществувал и от Общината отказали.
Да си строителен работник на днешно време хич не е престижно, особено в момент на криза, когато строителството никак не върви. Да живееш обаче в блок, строен от строители за строители, това значи да имаш вечно жилище, категорични са хората от "Строителен работник", който остарява като катедрала.
